Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2011 21:36 - Феноменология на вярата
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 7507 Коментари: 10 Гласове:
20

Последна промяна: 21.07.2011 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Когато говорим за вярата, обикновено имаме предвид религиозната вяра. По същия начин, когато кажем ,,вярващ’’, подразбираме религиозно вярващ. Ето обаче, че има хора, които не са религиозно вярващи, но пък вярват в други неща: едни вярват в приятелството, други – в успеха, трети – бъдещето, четвърти – в парите и т.н. И въпреки, че нерелигиозно вярващите по традиция биват определяни като невярващи, като атеисти, то фактът, че при тях все пак е налице някаква вяра, прави абсурдни определенията, от рода на ,,невярващи’’ или ,,неверници’’/ в по-радикалния вариант/. Самото понятие ,,атеист’’ ми се струва несъвсем точно, доколкото индиферентността към Бога и отрицанието на Бога не са едно и също нещо. Може би за тази група хора най-удачно би било определението ,,нерелигиозно вярващи’’, но тъй като съгласно религиозните канони всичко вън от религията и Бога бива определяно като неверие, то и носителите на тази нерелигиозна вяра попадат автоматически в графата ,,атеисти’’/ ,,невярващи’’/. Разбира се, нямам намерение да влизам в спорове, относно терминологията. Далеч съм и от мисълта да упреквам теолозите и богословите в това, че стрикно следват каноните – това е тяхно неотменно право.    Целта на настоящия текст е по-скоро да разкрие същината, смисъла, ценността на онази нерелигиозна вяра – или в по-широк смисъл – на вярата въобще, на вярата по принцип. В този ред на мисли, при разкриването на универсалния характер на вярата бях принуден да се обърна тъкмо към феноменологията/ науката за чистото съзнание/, в качеството й на универсален метод за анализ на такива психически феномени, какъвто безспорно се явява вярата. Преди да пристъпим към въпросния анализ обаче, ще се спрем върху някои ключови предпоставки, конституиращи наличието на вярата.   ОНТОЛОГИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ВЯРАTA    В постинга си ,,Битието като Произвол’’ очертах двата ключови битийни модуса: Обичая/ есенциалното, духовно-същностно присъствие/ и Случая/ екзистенциалното, ,,съ-пребиваващото-в-заедност’’ присъствие. В несъзнателния период от живота си ние приемаме тази ,,игра на криеница’’/ между вечно скриващия се Обичай и постоянно раз-криващия се Случай/, предложена ни от Произвола, доколкото сме въвлечени в нея не по своя воля. С началото на съзнателния си живот, макар и да негодуваме и да се противим на определени дадености от битийната подредба – ограничените ни от пространство-времето опитности, по линия на знаенето и моженето, разминаванията между очаквания и случвания, съ-пребиваването с другото, различното и пр. – в общи линии ние даваме своето съгласие, относно предложената ни от Произвола ,,игра на криеница’’. И най-яркото доказателство за това съгласие е фактът, че ние продължаваме да си живеем живота, продължаваме да ,,вървим нататък’’.    Тъкмо това мълчаливо, вътрешно съгласие, благодарение на което продължаваме да ,,вървим нататък’’ се явява изначалната, фундаментална вяра, конституираща въобще човешкото битие. Без тази вяра нито едно конкретно човешко битие просто е невъзможно, немислимо, абсурд. И тъй като някои биха възразили, че в случая не става дума за вяра, а чисто и просто за инстинкт/ т.е. че животът ни е подвластен не на вярата, а на инстинкта/, то веднага ще приведа противоположната алтернатива, където въпросната изначална вяра е абсолютно изключена: при решилия да сложи край на живота си вярата изцяло се е изпарила, неговото несъгласие не е с това или онова. Самоубиецът гласува тотален ,,вот на недоверие’’ и отхвърля изцяло ,,офертата’’ на Произвола. По тази причина той отказва да ,,продължи нататък’’ и преустановява ,,играта’’ завинаги.Сега се замислям, че даже и в самия инстинкт, във волята за живот априори е заложено онова горещо ,,Да!’’, онова вътрешно съгласие, определено от мен като първичната, изначална вяра, благодарение на която продължаваме жизнения си път.     Онтологически основания на вярата биха могли да се търсят и в самата специфика на битието, в качеството му на различие, двойнственост и неопределеност: в състояние на ,,разпиляност’’ е напълно естествено да търсим нещо сходно, близко, което да спечели нашето съгласие, нещо, за което да се ,,хванем’’, преди да се размием в морето на обкръжаващата ни многоизмерност.     Тук не е за подценяване и темпоралният аспект на битието: не е тайна, че то комуникира най-тясно с бъдещето, с пред-стоящото/ самото му название доказва това/. Бъдещето, както знаем, е като цяло неясно, неопределено. То ни стряска, а очакването в повечето случаи се преживява от нас като страдание. И тъкмо тук е мястото на вярата, която снема въпросното очакване, а с него – и страданието. Нещо повече, вярата те извежда от времето въобще, предавайки те в топлите прегръдки на Безвремието и Сигурността. Тя е тази, която те води до вътрешната убеденост, че въпреки всички въпросителни на бъдещето, е по-добре да бъдеш/ да продължаваш ,,нататък’’/, отколкото да не бъдеш.   ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ВЯРАТА    Във всекидневието, особено когато то следва обичайния си плавен и равномерен ход, изначалната, първична вяра просто си ,,дреме’’, необезпокоявана от каквито и да е сътресения. По тази причина и ние не се сещаме за нея и ,,минаваме’’, образно казано, без нея, още повече, че проблемите и задачите на бита изцяло обсебват вниманието ни.    Въпреки това обаче, в социалната сфера се наблюдава сериозно ,,оживление’’ на две ключови модификации, проявления на вярата, предопределящи до голяма степен ценността, качеството и смисъла на социалния ни живот. Първата модификация на вярата тук е доверието. До-верието е своеобразна пред-вяра или ,,вяра на кредит’’, както обичаме да казваме. В тази връзка, то представлява едно вътрешно, интуитивно съгласие с някого или с нещо. Тъкмо в това си качество то се явява фундаментът, върху който стъпва изначалната вяра. Другото проявление на вярата е знанието. То, както знаем, е съгласие, подложено на проверка. Иначе казано, и доверието, и знанието се явяват два типа съгласие – непроверено и проверено.  Ако всекидневието ,,приспива’’ вярата със своята монотонна песен, то пограничните ситуации в ,,периферията’’ на съществуването ни мигновено я изправят на крак и пред надвисналата ни опасност, провокирана от всевъзможни беди и нещастия, я превръщат в Защитник N 1 на всяка обезверена и отчаяна душа. Може би всеки от вас се е запитвал: защо се сещаме за вярата само в трудни ситуации, едва когато изпаднем в беда, а във всекидневието си, изклювайки религиозно вярващите, сме склонни да я изолираме и пренебрегваме? Неотдавна в един от всекидневниците прочетох следната забавна мисъл/ не помня автора й/: ,,Горе в самолета всички мигом забравяме, че сме атеисти’’/ цитирам по памет/. Отговорът на поставения по-горе въпрос разкрива смисъла и предназначението на вярата, а именно: да балансира и поддържа духовното ни равновесие в изпъстреното ни от всевъзможни негативни поврати съществуване. Иначе казано, вярата се активизира там, където е налице дисбалансът на духа. Обсебеният от страх и отчаяние дух по естествен начин търси като балансьор тъкмо вярата.  В книгата си ,,Понятието страх’’ Киркегор задълбочено и детайлно описва тясната връзка между страха, отчаянието и вярата. Какво е естеството на тази връзка ще стане ясно по-нататък при феноменологическия анализ на вярата.   ИНТЕНЦИОНАЛНИЯТ ХАРАКТЕР НА ВЯРАТА. ВЯРАТА КАТО ФЕНОМЕН    Основателят на трансценденталната феноменология Е. Хусерл нееднократно е подчертавал, че съзнанието винаги е ,,съзнание за’’, намеквайки за насочеността му към даден предмет и демонстрирайки същевременно интенционалния му характер. По същия начин може да се заключи, че вярата винаги е ,,вяра в’’, т.е. че е насочена към даден предмет/ приятелството, щастието, любовта, чудесата, Бога/ и следователно се явява интенция.    Интенционалният акт/ вярването/ и интенционалният предмет/ онова, в което вярваме/ оформят вярата като феноменално единство, т.е. феномен. В традиционните представи феноменът е явяващото се ,,тук’’, в действителността, в обкръжаващия ни свят. В интерес на истината, в много от случаите предметът на вярата се явяват съвсем конкретни неща: ученият, напр., вярва в току-що изградената си теория, бизнесменът вярва във финансово-икономическия си успех при предстоящи сделки и т.н. В представите на Хусерл обаче феноменът е представеното, явилото се не в действителността, а в… чистото съзнание. Защо авторът поставя ,,в скоби’’ света и насочва вниманието си към чистото съзнание? Защото неговата цел е да разкрие и опише всеобщия, универсален характер на последното. И тъй като всяка връзка със света означава ограничаване на съзнанието, в рамките на емпиризма, психологизма и историзма/ всяка конкретика е сама по себе си вече ограничение/, Хусерл решава да изключи света, да го постави ,,в скоби’’, както той обича да се изразява и да насочи изцяло вниманието си към самото съзнание, което разполага с достатъчно лично свои ,,продукти’’/ т.е. не реално, а идеално представени предмети – копнежи, фантазии, халюцинации, представи, възприятия и пр./. Тъкмо по тази причина, след като целта ни е да разкрием всеобщия, универсален характер на първичната, изначална вяра, а не ограничената в света вяра в това или онова, ние ще трябва да последваме примера на Хусерл и да осъществим една феноменологическа редукция, т.е. да поставим света ,,в скоби’’.     Защо си позволих по-горе паралела между съзнанието и вярата? Кое ми дава основание за това? Без съмнение връзката помежду им е твърде тясна, доколкото вярата е неотменна част от съзнанието – нужно ли е да припомняме, че вън от съзнанието вярата е невъзможна. Нещо повече, вярата играе ключова роля в първостепенния, главния проект на съзнанието: пътя към самоидентичността му, към т.нар. от Хусерл трансцендентално/ чисто/ его. Предполагам, ще се съгласите, че до голяма степен всеки един от нас е това, в което вярва.     ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕСКА РЕДУКЦИЯ НА ВЯРАТА. ЧИСТАТА ВЯРА    За да се ориентираме по-добре в мистерията на чистата вяра, ще прибегнем към една аналогия с Киркегоровия първичен страх. Що за страх е това? Авторът нееднократно подчертава, че той коренно се различава от уплахата, боязънта, плашливостта, които имат конкретен предмет, напр.: някои се плашат от тъмнината, други – от кучета, трети – от змии, четвърти – от самотата и пр.  Какъв е предметът на първичния страх? Страх от какво е той? Неговият предмет е малко по-особен, доколкото е нереален, без каквато и да е конкретика. По-скоро той е изтеглен напред в бъдещето, под формата на възможност. Тази му неналичност, модалност го превръща във фикция. Киркегор дава пример с невинността – тя е в покой, споделя той, но въпреки това я гложди страха, че би могла да бъде настигната от греха и покварата. Последните са възможни в необозримото бъдеще, но за момента те не са налични и по тази причина лишават страха от предмет, от основание. Тъкмо този, лишен от основание страх е въпросният първичен страх, който си позволих да нарека чист, доколкото неговият предмет е нищото. Иначе казано, чистият страх е страх, лишен от предмет, страх от нищо/ ср.: ,,не ме е страх от нищо’’/.  По абсолютно аналогичен начин стоят нещата и с чистата/ първична, изначална/ вяра: тя е лишена от основание, от предмет, тя е вяра в нищо или просто вяра. Нека илюстрираме това положение: вече споменахме по-горе, че във всекидневието хората вярват в това или онова, но ето че се намират смелчаци, които твърдо и категорично декларират:,,Не вярвам в нищо!’’ Тези симпатяги на практика осъществяват една феноменологическа редукция, доколкото изключват целия свят, всичко, в което биха могли да вярват и моментално се насочват към чистата, трансцендентална, лишена от предмет вяра в нищо.    Естествено, тук ще ми бъде възразено: нали тeзи смелчаци декларират, че не вярват – как така се насочват към чистата вяра? Дали обаче наистина не вярват, както декларират? Ако те не вярваха в нищо, биха последвали пътя на самоубийците и биха сложили край на живота си, защото човешкото битие и вярата вървят ръка за ръка – краят на първото е край и на последната. Тъй като продължават съществуването си, това само по себе си е знак, че дълбоко у тях мълчаливото съгласие, мълчаливото ,,Да!’’, относно ,,офертата’’ на Произвола/ за ,,играта на криеница’’/ е факт. Иначе казано, тяхната първична, чиста, трансцендентална вяра е факт.    В едноименната си творба Киркегор споделя, че въпреки своя негативен характер, първичния страх има и една изключително позитивна страна: довеждайки духа до отчаяние, той същевременно извежда последния към най-прекия път към вярата и Бога. С други думи, Киркегор полага страха/ от нищо/ и вярата в отношение на корелация, където Нищото на страха среща Всичкото на вярата/ за отчаяния дух вярата е всичко/.  Всъщност, Киркегоровият чист страх препраща отчаяния дух към чистата вяра, защото тук на карта е поставена именно последната, в качеството й на мълчаливо съгласие с отредената априори ,,игра на криеница’’. Защото тъкмо разклатената чиста вяра е причината за обсебилото духа отчаяние, а не религиозната вяра и Бога. С оглед на естеството им/ ,,чистотата’’, отсъствието на предмет/, истинската, автентична корелация е между чистия страх и чистата вяра. В този ред на мисли, чистият страх може да бъде неутрализиран тъкмо от чистата вяра.    Разбира се, далеч съм от мисълта да упреквам Киркегор, че разкривайки чистия страх, не е разкрил и чистата вяра. Нека не забравяме, че въпреки чепатия си характер и сериозните си критики към христианската традиция, той все пак си остава в нейното русло и по тази причина напълно естествено е той да препрати обсебения от чистия страх дух към религиозната вяра, в качеството й на избавление от тегобите . Фактът, че той открива и подробно анализира и описва чистия страх, сам по себе си е вече събитие. Мога да бъда само благодарен на автора, доколкото неговият чист страх ме отведе към чистата вяра.     Нека се върнем сега към разглеждания феномен и да се насочим към характера и ,,съдържанието’’/ доколкото го има/ му. Оскъдната информация за чистата вяра ме принуждава да прибегна към съпоставката й с най-близко стоящата до нея посестрима – религиозната вяра, за да я осветлим, доколкото можем. За разлика от своята посестрима, чистата вяра определено има онтологичски характер и облужва битието на човешкото съществуване, в цялост. Нейната ключова задача е да поддържа ,,играта на криеница’’ – двойнствения статут на ,,лично-наличното’’ човешкото битие/ да си припомним: всеки от нас носи своето ,,какво’’ и своето ,,как’’/. Ако при познатите ни религии историзмът и емпиризмът са неотменна част/ много от пророците са исторически личности, всяка от религиите разполага с писмени документи и се подчинява на определени специфични практики/ и поради това са с ограничен периметър на действие, в рамките на своите поддръжници, то чистата вяра изцяло е лишена от историзъм и емпиризъм, което предопределя трансценденталния й характер, а оттам и нейната универсалност. Тъкмо по тази причина и чистата вяра е фундаментът, без който човешкото битие е немислимо: без религиозната вяра можеш да продължиш съществуването си, без чистата вяра/ без съгласието си с битийната подредба/ - не. В центъра на религиозната вяра е многоликият, но разпознаваем Бог, на когото изпадналият в беда вярващ може да се помоли, на когото може да се довери; в центъра на чистата вяра е анонимният и абсолютно неразпознаваем Произвол, вариращ в рамките на скритостта/ Обичая/ и нескритостта/ Случая/. Нему е невъзможно да се довериш/ той постоянно те препраща към теб самия/, него просто можеш да го приемеш и да ,,продължиш нататък’’ или да го отхвърлиш тотално и да сложиш край на ,,играта’’.     Накрая, нека концентрираме вниманието си върху оскъдното съдържание на чистата вяра: вече споделихме, че тя мълчаливо съгласие, но въпросът е – с какво? Тя е съгласие с това, че: -          е по-добре да ,,продължиш нататък’’, отколкото да сложиш край на ,,играта’’, защото Случаят едва ли ще ти предостави отново щастливата възможност да се припознаеш и себеосъществиш; -          от дълбините на бъдещето те чакат изравнени/ откъм плюсове и минуси/ възможности, затова е излишно да оплакваш дадена алтернатива, за сметка на друга; -          което ти се случи или предстои да ти се случи, е най-доброто от всичко възможно, така че да се стряскаш от предстоящото е напълно ненужно; -          битието ти е дар, но и отговорност/ получаваш, но трябва и да дадеш/; -          всяка една религиозна вяра е ценна, но следва да се внимава с прочита й; И като стана дума за прочит, ето ви едно интересно музикално решение, предложено от прогрок групата King Crimson:   



   
         



Тагове:   битие,   чиста вяра,


Гласувай:
20
0



1. tili - Здравей. Лио!:)))
21.07.2011 22:02
" което ти се случи или предстои да ти се случи, е най-доброто от всичко възможно, така че да се стряскаш от предстоящото е напълно ненужно;
- битието ти е дар, но и отговорност/ получаваш, но трябва и да дадеш/;
- всяка една религиозна вяра е ценна, но следва да се внимава с прочита й"

И не съди, защото съденият си ти - незвисимо дали вярваш или си въобразяваш, че не вярваш.
Хубава вечер!
цитирай
2. lion1234 - Привет, Тили!
21.07.2011 22:21
Наистина трябва много да внимаваме с осъдителните си оценки, за да не ни връхлетят като бумеранг!
Лека вечер и на теб!
цитирай
3. sever - Феноменолог такъв! ))
22.07.2011 10:40
Сещам се, че Декарт достига до установяването на Бога и убедеността, че човек притежава вярата по рождение.
Твоето Битие като произвол е прекрасен опит за една по-юнгианска представа относно Кой и кога Е Творец, освен на собственото си битие и на Вселената, бидейки производен на космичната истина, че Всичко е свързано с всичко. Не ми се правят дълги интерпретации относно волята да сме всичко, което поискаме, защото казаното ти е като извод на Киркегор в екстремна ситуация - изчистено до кристалната си същност, за да попива навътре с лекота, когато сме отворен Портал във времето.
Веднъж когато говорихме за Спиноза и виждането му за вярата в Бог/вПървост, че Бог съществува като необходимост/ или всичко е Causa sui, substantia, deus - причина за самото себе си, субстанция, Бог, тогава осъзнах, че чистата Вяра си остава единствения Път и Постигане на осъзнатата извън битийностите личност.
Днес гледах в духа на един човек, който често говори за летене и виждах там какавида, която ще отвори някой ден крила, но дотогава... както знаем "Патетиката на крилата е фалшива поезия на етажа на гъсеницата".
цитирай
4. lion1234 - Изумително вчувстване!
22.07.2011 12:57
Ей, Северче, имам усещането, че в теб се е вселил духа на ,,разбиращия'' Дилтай! Акцентът ти върху Декартовата ,,вяра по рождение'', върху Спинозовата causa sui е ясен знак, че си на ,,ти'' с транценденталната по своя характер чиста вяра.
Интересна е препратката ти към Юнг: разгърналият се в културно-историческото битие артефакт се родее с излезлия ,,на светло'' в С-луч-ая, в ,,нескритостта'' Обичай.
Да, наистина приведох примера с Киркегор и неговия чист страх, в качеството му на онзи предел, на онази ,,граница'', в ивицата на която засиява кристалната яснота на чистата вяра.
Великолепен е примерът ти с какавидата и гъсеницата: да видиш в грозната гъсеница красивата и прелестна пеперуда - ето в това силата, чудото на ,,изпреварващата безкрая'' вяра!
цитирай
5. sever - "Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам." Юнг
22.07.2011 16:19
И нали знаеш, че когато хората споделят еднакви небеса, няма как да не си спретнат емпатичен коктейл от вчувстване. :)))
цитирай
6. lion1234 - Знам и...
22.07.2011 16:53
мога/ не бъркай с популярно на времето предаване!/, следователно: поемам инициативата!
цитирай
7. compassion - Винаги има вяра, дори и когато не вярваш
22.07.2011 17:04
поради което винаги правиш избор, дори и когато не го правиш.
цитирай
8. lion1234 - Така е,
22.07.2011 23:04
вярата си е там, в субективността. Дали ще я приемеш или не, все е избор.
цитирай
9. rumyrayk - Това за
20.09.2011 23:17
"нерелигиозно вярващите" си е точно така...даже е по-добър вариант от религиознозно-невярващите..;) Целувки по умната ти муцунка, днес е рожденият ден на твоята малка приятелка Ерика, и затова нямам време за по-пространни разсъждения...:)
:*
цитирай
10. lion1234 - Е, това е вече една чудесна изненада!
22.09.2011 12:04
Честито на малката Принцеса! Да носи само шестици, да строи великолепните си замъци, да рисува прекрасните си картини и да ви радва до насита! Да ти е жива и здрава, Руми!
Колкото до вярата, драго ми е, че теологът в теб ясно разграничава неформалния, същностен пласт на вярата от формалната й външна обвивка, с която мнозина се кичат под път и над път.
Прегръдки и целувки за двете ми невероятни дружки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1282050
Постинги: 169
Коментари: 2906
Гласове: 24952
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930