Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2019 15:12 - Дилтай, разбиращият
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 2349 Коментари: 7 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Името на Дилтай/ Вилхелм Дилтай, 1833-1911/ неминуемо ме препраща към онези смели и проницателни умове в лицето на Шопенхауер, Ницше, Бергсон, Шпенглер, положили началото на революционната за края на 19-ти и началото на 20-ти век философия на живота. Това ново, модерно за онази епоха направление във философията скъсва с традиционните тогава представи за Разума, логиката, науката и за рационализма в цялост като за безусловен хегемон на мирозданието. В центъра на му вече са поставени не Разумът, а Волята, не логиката, а интуицията, не науката, а ,,живият живот"", не мислещият човек на Декарт и Кант, а човекът в неговата пълнота, човекът с неговите емоции, страсти, представи, чувства, фантазии, копнежи.


 

 

Неслучайно в предисловието към едно от фундаменталните си съчинения ,,Въведение към науките за духа""/1883/ Дилтай споделя: ,,В жилите на познаващия субект, конструиран от Лок, Юм и Кант не тече истинска кръв, а някакъв втечнен флуид на разума, в качеството му на мисловна дейност."" Тъкмо разграничението между мисловната и емоционално-волевата дейности довежда автора до нобходимостта от разграничение и между естествените науки/ математика, физика, химия и др./ и т.нар. от него ,,науки за духа""/ философия, психология, история, социология и др./. В този ред на мисли, Дилтай стига до извода, че ,,природата я обясняваме, а душевния живот го разбираме"".

И ако фундаментът на естествените науки се явява математиката, то за основа на науките за духа следва да служи психологията, и то не традиционната емпирична психология, базирана на обективния анализ, опита, експеримента и хипотезите, а новата дескриптивна, описателна психология, преименувана по-късно от неговия последовател Едуард Шпрангер в ,,разбираща психология"", доколкото неин основен метод се явява разбирането.

Кои са характерните особености на новата описателна психология на автора и какво съдържание влага той в понятието ,,разбиране""? Дилтай категорично се отказва от търсенето на каквито и да е обективни причини за психичната дейност на личността, както и от конструирането на хипотези. Главната задача на описателната психологията се явява постигането на смисъла на душевния живот на личността с помощта на разбирането, възприемано като интуитивно, тясно свързано с преживяването, постигане на смисловото съдържание на душевния живот на личността. Да разбереш нещо означава да го преживееш или поне да го съпреживееш. Може да направиш прекрасен анализ на дадено музикално произведение, но не го ли почувстваш с цялото си същество, значи си вън от темата. Това може да бъде илюстрирано чрез слушането на любима мелодия, при която просто настръхваме.Да разбереш даден човек ще рече да влезеш под кожата му, т.е. да напипаш ценностните му нагласи, да напипаш онова, което най-силно го влече, което най-много важи за него. За Дилтай личността се явява цялостна структура, обединяваща в едно интелектуалната, мотивационната, емоционалната и волевата сфери. Душевният свят на човека се разглежда не в органически/ биологически/, а в исторически аспект, базиран на културните ценности на дадена епоха.

Воден от ценностната ориентация, споменатият по-горе Шпрангер разграничава следните шест типа жизнени форми: теоретичният човек/ знаещият/, икономическият човек/ човекът на ползата/, естетическият човек/ човекът на формата/, социалният човек/ ориентираният към ,,битието за другите""/, властният човек/ стремящият се към господство над другите/ и религиозният човек/ посветеният изцяло на духовни занимания/. И тук следва да се уточни, че въпросните жизнени форми не са изолорани една от друга, а взаимно се допъллват в рамките на дадена личност, но с доминиращото присъствие на една от тях над останалите. Споменатите по-горе жизнени форми се явяват ярка илюстрация на това как работи методът на разбирането.

 

В резюме: на практика Дилтай измъква, образно казано, психологията от лоното на частните позитивни/ естествени/ науки, за да я издигне до пиеделстала на всеобща

методология на ,,науките за духа"", намерила израз в споменатата в началото философия на живота. В неговите представи психологията не е наука, а по-скоро културфилософия, изкуство, доклкото се базира на тълкуването и разбирането, доколкото за нея човекът не е обект на изследване и обяснение, а субект, готова, изградена личност, чийто културни и ценностни нагласи следва да бъдат тълкувани и разбирани в техните творчески проявления.

 

Изискването на Дилтай за отказ от хипотезите, в полза на чистото описание, и то в епохата, бележеща бум на естествените науки/ математика, физика, химия, биология/, на научните хипотези и екперименти/ в края на 19-ти и началото на 20-ти век/ бива посрещнато твърде хладно и скептично, за да не кажем враждебно, от академичните среди. Неслучайно инициативата на Дилтай за дескриптивната/ описателна, разбираща/ психология среща своята унищожителна критика, от страна на ,,асоциативните психолози"" в лицето на Херман Ебингхаус.

 

 

За щастие обаче, са налице и някои изключения: в недовършената си работа ,,Психологията от емпирична гледна точка""/ 1874г./ австрийският психолог Франц Брентано предлага нова програма за разработка на психологията, в противовес на господствуващата тогава експериментална психология на Вундт. В центъра на тази програма авторът поставя съзнанието. С какво се отличава съзнанието от другите феномени на битието? Отговорът на този въпрос, според Брентано, би определил сферата на психологията. Ако за Вундт съзнанието се явява съвкупност от усещания, възприятия и представи, които с помощта на екперимента можем да отделим, анализираме и съединим в единна ,,тъкан"" на субекта, то за Брентано такъв подход е абсолютно погрешен, доколкото игнорира основната характеристика на този феномен – неговата активност, постоянната му насоченост към даден обект/ винаги мислим за нещо, или както споделя Хусерл, ,,съзнаннието е винаги ,,за""/. Опирайки се на средновековната схоластика/ Тома Аквински/, Брентано определя тази активност, насоченост на съзнанието към даден обект като интенционалност или ,,интенция"".Тъкмо последната, според него, се явява критерият за рязко разграничаване на психическите феномени от физическите, доколкото интенционалността е присъща на първите, а последните са лишени от нея. Редом с това, Брентано доуточнява, че връката между интенционалният акт и обекта е необходимо условие за наличието на които и да е психически феномен. Разпадът на последната се явява и разпад на самия психически феномен. Нека демонстрираме това по следния начин: когато чуем някаква дума, съзнанието ,,пронизва"" материалната, звукова обложка на последната и се насочва към предмета, за който иде реч. Разбирането на значението на думата се явява интенционален акт и по тази причина това е психически феномен. Последният се разрушава при разпадането на връзката между звуковия дразнител и обозначаваната от него физическа вещ. Ако кажеш, напр., на англичанин ,,чиния"", той ще чуе звука на буквите ,,ч"", ,,и"", ,,н"", ,,и"", ,,я"", но няма да направи връзката между звука и стоящата на масата чиния.

Иначе казано, липсата на разбиране, липсата на интенция се явява и липса на психически феномен. Важният извод, до който стига Брентано е, че звуковият дразнител и физическата вещ сама по себе си / физическите феномени като цяло/ не следва да бъдат предмет на психологията.

Последната следва да бъде изцяло ориентирана към интенционалните актове на съзнанието. Своята нова психология на акта Брентано нарича ,,психогнозия"", явявяща се на практика една описателна, ,,чиста"" психология, чийто основен метод се явява наблюдението. Именно нея той противопоставя на ,,генетическата"", т.е. традиционната ,,обяснителна"", експериментална психология.

 

Другото изключение от господствуващата по онова време ,,обяснителна"" психология се явява ученикът на Брентано Едмунд Хусерл. Опирайки се на дескриптивната психология и на заимствуваната от учителя си интенционалност. Хусерл създава т.нар. трнсцендентална феноменология/ наука за чистото съзнание/, представляваща философският фундамент на ,,науките за духа"". По-късно философските концепции на автора еволюират в идеята за ,,жизнения свят""/ Lebenswelt/ - съвкупността от всички индивидуални съзнания с техните волеви актове: представи, възприятия, мисли, преживявания. Изцяло в духа на Дилтай в недовършената си последна творба ,,Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология""/ 1935г./ Хусерл подлага на унищожителна критика т.нар. ,,точни"" науки, които на фона на своя впечатляващ успех на практика свеждат ,,истинската"" наука до наука за фактите и по този начин губят жизнената си значимост.

 

На дескриптивната/ описателна/ психология стъпва и забележителният психолог и философ-екзистенциалист Карл Ясперс в теорията му за шифрите на битието, които следва да бъдат внимателно наблюдавани, тълкувани и разгадавани.

 

Най-сетне мечтата на Дилтай – тъкмо описателната/,,разбираща""/ психология да бъде ключът към науките за духа - е осъществена. Неслучайно прочитайки Хусерловите ,,Логически изследвания""/1900-1901г/, положили основата на бъдещата феноменология, Дилтай съзира в лицето на автора свой достоен продължител. Тук интересен е и коментарът на М. Хайдегер, който споделя, че когато с неговите състуденти прочели творбата дълго се чудели това ,,философия ли е или е психология"".

 

 

Не е трудно да се досетим, че въпреки различията между споменатите по-горе мислители, обединяващото звено помежду им се явява тъкмо дескриптивната

психолгия.

В заключение, къде се корени историческата ценност на Дилтай? Неговата психологическа концепция ни напомня, че човешката душа е нещо повече от органическата и биологическата съставящи я. Въведеният от него исторически принцип при разглеждане на човешката природа спомага за по-всеобхватното разбиране на личността, в качеството й на носител на определени културни традиции и ценностни мотивации. Отвъд психологията влиянието на автора се разпростира и върху философската херменевтика/ наука за тълкуване на символите/ на Хайдегер и Гадамер, върху философските теории на Отега-и-Гасет и Ю. Хабермас, както и върху литературознанието и естетиката.

 



 

 





Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Както винаги четох на бавни глътки и ...
27.06.2019 08:57
Както винаги четох на бавни глътки и с голямо удоволствие.
Разбирането... родеещото се с интуицията, духовно приемане на другостта във всички `и форми. И най-вече като вчувстване и съпреживяване. Бих го нарекла философия на психологията. ;)))
Онази най-близка база да открием истината за битието си сред Божествената природа на света, но все пак извън нея, осмисляйки я до разбиране. Разбирането като проникновение и ирационално съпреживяване на всичкостта.
Също и разбирането като творческа себеизява, сравнена с духовната еволюция, като неизбежност, като волеизявление на свободомислещото ни творческо същество.
Разбирането като висша еманация на духа, превъзхождаща познанието. Надстроено над науката. Разбирането като херменевтика на пластовете на духа в субективното ни духовно развитие. Разбирането като интуитивна светкавица в небето на всепостигнатото оцялостяване на личността по пътя към духовните истини, обогатяващо безкрайното количество възможни, за проектиране, светове.
цитирай
2. wonder - http://wonder.blog.bg/izkustvo/2013/03/01/zashtoto-az-sym-vsichkite-jeni.1059491
27.06.2019 09:03
И непременно искам да ти подаря това мое сътворение, написано през 2013 г. на един дъх:

Сега когато спиш, Дилтай... и знанието за живота, изплува в моя хоризонт като незрима тайна нота... говоря вместо Теб. И пак далечна сея, в небето с вечността на дива орхидея в трепкащите мои устни, твоя шепот.
Ограбваш ми сърцето, привдъхнат от любов. По кожата си чувствам те уютно. Катастрофа навътре в мен се случва с ритъм луд. И като в стар роман, но с хепи енд, като поема на Дюпен, в която призовавам срутване в изтръгнатите камъни от вятъра в стиха на Виеру, през който ще политам и водата, в която ще се гмурна, заедно с душата ти, която ме обича. Като безбрежната жена на скъпия крайбрежен мъж, изпята някога от Перс. Като бонбон наполовин изсмукан, от Кортасар, е нежният копнеж на моя залив, прегазил пак моретата към теб. Туптеж, туп-туп, туп-тЕж...
Когато съм далеч – ти моят Хем-Ин-гуЕй, с пура на далечна буря, ограбваща живот на кораб в някоя Хавана, обезлюдена от дъха ми, пееш. Летяла бих в прегръдка твоя, от облак на различното, в което... ще бъда всичките жени за теб... и Глория на Бенедети, и Анна на ВиктОр, и Даниел /на кой ли?/, но съм симфония на Моцарт и съм твоя.
Ще поговоря през гласа на Команаху в миниатюрата нагушила канарче в цветовете. Ще бъда през дъха ти аромат упойващ и светлината в рамка на Веласкес.
Ще съм и красотата, и всесилието й, дори когато времето премине през стих от безпреДЕЛност и замре. Ще гледам право в теб с корицата на своя книга. И верността ми ще ти спомня извор, дето вечно ще извира, за да се имаме в море от огън. И тази обич нека е честита, защото пак обичам теб, с душата ти в дъха ми скрита, която помня. А разтворената в мене твоя аура е толкова красива.
Бих искала да съм на юг, но с теб, не както е в пустиня на Сернуда, не както е горещо от безсъния в копривата на несъзнатото. Всестранна като грешката на Джеймс, аз искам да съм бяла пеперуда, която ще покаца на рамото на обичта ти, за да те имам с лекота. И да отмина.
В три степени на съвършенност към свойто Ende да проходя. И единена от безкрайност бяла на ценностната принадлежност, на времето ти да премеря пулса.
Неродени часовете на разсъмване, ще те погалят с нежния ми поглед и прежната далечна Таис, ще раздвижи въздуха с хитон от нежност.
И полумрака на спасените въздишки ще те покрие с някой миг тревожност дали съм сън или ме имаш, дали затворената в шепа пеперуда загубва цветовете си, умирайки или отпива от нектара, който слънцето налива в мен с онези устни – моите божури на разсъмване, избухващи от своя непринуденост.
Зад клепките ти ще горя и ще ме помниш, защото аз съм всичките жени.
цитирай
3. lion1234 - Великолепен поетичен израз на разбирането!
27.06.2019 18:17
Прекрасното ти есе ми напомня колко мъдър е бил Достоевски, за да заключи, че философията също е поезия, само че нейният най-висш градус. ,,Духовно приемане на другостта във всичките й форми'' чрез интуитивното вчувстване, съпреживяване, съпричастност - ето това е същността, квинтесенцията на този загадъчен феномен! Плашещата ни Другост, инстинктивно стряскащото ни Различие биват моментално обезоръжени от разбирането в името на зададената от Небето всеобща хармония на всичкостта. ,,Интиутивната светкавица'' осветява и оцялостява всички съ-ществуващи различия, готови за случване на ,,безкрайното количество възможни за проектиране светове''. И прекрасна демонстрация на това е второто ти есе за всепобеждаващата Обич - пъстроцветна, многолика, необятна в енергията си да ни дарява с топлота и умиление! Благодаря ти за чудните бисери, Чудеснице!
цитирай
4. wonder - Великолепен поетичен израз на р...
28.06.2019 09:22
lion1234 написа:
Великолепен поетичен израз на разбирането!
Прекрасното ти есе ми напомня колко мъдър е бил Достоевски, за да заключи, че философията също е поезия, само че нейният най-висш градус. ,,Духовно приемане на другостта във всичките й форми'' чрез интуитивното вчувстване, съпреживяване, съпричастност - ето това е същността, квинтесенцията на този загадъчен феномен! Плашещата ни Другост, инстинктивно стряскащото ни Различие биват моментално обезоръжени от разбирането в името на зададената от Небето всеобща хармония на всичкостта. ,,Интиутивната светкавица'' осветява и оцялостява всички съ-ществуващи различия, готови за случване на ,,безкрайното количество възможни за проектиране светове''. И прекрасна демонстрация на това е второто ти есе за всепобеждаващата Обич - пъстроцветна, многолика, необятна в енергията си да ни дарява с топлота и умиление! Благодаря ти за чудните бисери, Чудеснице!


Джош, толкова е прекрасно когато хората споделят едни небеса, говорейки си на единствения правилен духовен език, нали? :)))
цитирай
5. lion1234 - Скъпа дружке,
28.06.2019 12:48
Общуването с теб за мен винаги е удоволствие, защото ти си Човек Разбиращ езика на хармонията, красотата, доброто и обичта!
цитирай
6. wonder - Общуването с теб за мен винаги е у...
28.06.2019 21:07
lion1234 написа:
Общуването с теб за мен винаги е удоволствие, защото ти си Човек Разбиращ езика на хармонията, красотата, доброто и обичта!


Сърдечно благодаря!
цитирай
7. lexparsy - Даже и Благодаря ме е страх да каж...
01.07.2019 02:36
Даже и Благодаря ме е страх да кажа!
Защото се засрамих, че имах плахи доводи, изказани така добре от тебе, и Дилтай, разбиращият...
Благодаря на Дела, че ме накара да прочета!
Поздравителни почитания!:-)
   Лекс
цитирай
8. lion1234 - Излишни са притесненията ти, Лекс.
02.07.2019 11:07
Тук можеш спокойно да изразяваш позициите си, независимо дали са ,,за'' или ,,против'' дадена тема. По-скоро аз се почувствах неловко, заради поредната реклама, направена ми от Чудесницата, а аз съм човек, далеч от шума, рекламата, славата. Виждаш по какви теми пиша - нетрадиционни, чепати. Има и чисто психологически момент: това, че моята скъпа дружка ме вижда с едни очи, не означава, че и другите ще ме видят със същите: на вкус и цвет, товарища нет, както казват руснаците. Все пак се радвам, че прегръщаш идеята психологията да не бъде позитивна наука за фактите, а да бъде ключ към ,,науките за духа''. Без съмнение поетичното в теб е основополагащо и това заслужава моите адмирации!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511535
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031