Прочетен: 3312 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2008 17:15
ЛЮБОВТА КАТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.
Б И Т И Й Н И М О Д У С И Н А Л Ю Б О В Т А
След като разкрих вече какво е любовта, а именно - воля за о-всичко-стяване, сега ми предстои да проследя как тя се проявява в различните битийни региони, за да мога окончателно да очертая нейната всеобща онтологична структура.
В постинга си ,,Измишльотини"" условно разграничих три основни битийни региона: всекидневен, феноменологически/ фенорегион/ и екзистенциален/ пограничен/. В тази връзка ще се опитам да проследя разгръщането на любовта във всеки един от тези региони.
ЛЮБОВТА ВЪВ ВСЕКИДНЕВИЕТО
Това е регионът, където си дават среща същинската любов или за по-кратко - копнежа и действителната любов или за по-кратко - страстта. Задвижената от волята за о-всичко-стяване любов е призвана тук да извърши преход от о-същност-яването към о-съществ-яването си. С други думи, душевният копнеж следва да бъде доведен до своя естествен завършек - сексуално-телесния контакт/ страстта/. Извършеният по-горе преход е знак, че любовта е осъществена пълноценно, тъй като са удовлетворени и душата, и тялото. Онтологически погледнато пък, пълноценността се изразява в постигнатото съ-гласие между същност и съществуване, довело до успешния преход от същинската към действителната любов.
Във всекидневието приведеният по-горе вариант е познат като т.нар. ,,споделена""/ щастлива/ любов. Трябва да признаем обаче, че той е твърде рядко срещано явление. Много по-често явление е частично осъществената или неосъществената/ несподелена/ любов. Причините за това са твърде разнообразни и сложни, затова ще им отделя по-сериозно внимание. Нека да разгледаме първо вътрешно заложените психологически причини.
Той, влюбеният, желае да сподели чувствата си пред Нея, но го възпира стеснителността, неувереността и страхът от евентуален неин отказ. Тя е влюбена в него и желае вътрешно да му се отдаде изцяло, но се страхува на свой ред да не бъде ,,прелъстена и изоставена"". Така предварително е пресечен пътя към осъществяване на любовта и копнежът ,,замръзва"" вътре в самите тях. В по-добрия вариант впоследствие той изстива или се изпарява, в по-лошия - оставя трайна диря в съзнанието, с всичките му негативни последици.
Нека не забравяме, че Той и Тя са две воли, две души, два свята и постигането на съгласие помежду им е нещо изключително сложно - та ние често не можем да се разберем за елементарни неща - кой да заведе детето на градина, напр., или кой да изхвърли боклука, а искаме с лека ръка да приведем в съгласие воли, души, светове?! За жалост, двойнствеността не е само в отношенията Той - Тя, двойнствеността е във всеки един поотделно, в качеството му на тяло и душа.
Към външните причини за неосъществяване на любовта бих отделил естетическите,морално- етическите, социалните и религиозните. Често Той и Тя не си допадат естетически и не се възприемат като сексуални партньори: Той Я харесва външно, но Тя него - не, и обратно.
Моралът и религията, както знаем, заклеймяват извънбрачните връзки, като аморалност, грях и по този начин задушават още в зародиш всичко, вън от брака - изневери, флиртове и пр.. Самият брак, като социализация, смачква копнежа и страстта, превръщайки любовта в задължение. Той насажда и погрешната представа за брачния партньор като за лична собственост. Безличният социум вижда смъртна заплаха, в лицето на прекалено личната, интимна любовна връзка и всячески гледа да я унищожи чрез всевъзможни манипулации, клюки и открити лъжи.
Резултатът от целия този куп обстоятелствености на всекидневието е един - неосъществената пълноценно любов. ,,Непълноценност"" в случая означава: неизживяната пълнота на доведения до сексуален контакт копнеж. И тук именно честото неслучване на пълноценната любов илюстрира колко специфично, тънко, фино, деликатно е отношението между Него и Нея.
Разпадът на единството между копнежа и страстта води до следните два компромисни варианта. Разминаването по линия на копнежа свива любовта до голата страст. Тук впускането в сексуалния контакт не е плод на копнежа, а на чисто сексуалното привличане. В случая е налице частично осъществената любов, доколкото е удовлетворен фундамента - страстта. Разминаването в страстта пък, затваря любовта, в рамките на съзнанието, под формата на ,,замразен"" копнеж. В този случай е налице духовното/ душевното/ привличане между партньорите, съпътствувано от разминаване в сексуалното привличане, доколкото то липсва при един от партньорите. Общото и при двата варианта е, че са израз на свитата, редуцирана, непълноценна любов.
Обобщавайки, всекидневният регион е мястото, където се срещат душата и тялото, Платон и Фройд, копнежът и страстта, за да си ,,стиснат ръцете"" случайно и да родят щастливата любов или да се разминат обичайно и да предизвикат драматичната развръзка, вследствие на гореизложените причини. Бердяев дори отива още по-далеч, твърдейки, че и самата споделена, щастлива любов се превръща в ужас, обективирайки се/ срещайки социума, морала и религията/ във всекидневието. Този аргумент е напълно правилен, но е формално-логически. Неформално погледнато обаче, онтологически, трагизмът настига щастливата любов, доколкото подобно на битието в цялост, любовното битие също е крайно. Времевият поток тушира тръпката, страстта, явяваща се фундамент на осъществената любов, а с нея и любовта, като цяло.
ЛЮБОВТА ВЪВ ФЕНОРЕГИОНА
Неосъществената във всекидневието любов еволюира в три посоки, в зависимост от победилата в нас настроеност. След провала влюбеният може да се вбеси, тъй като с отказа си за сексуален контакт, Тя фактически го е ,,затрила"" като мъж и любовта му би могла да прерасне в ненавист и омраза, които там си и остават - във всекидневието.
За разлика от него, влюбеният съзерцател от фенорегиона не изпитва омраза към любимата след отказа й за сексуален контакт. Той ясно съзнава, че причините за неслучването на любовта помежду им са къде по-дълбоки и че най-малкото Тя носи някаква вина за това. Образно казано, съзерцателят Я оставя ,,на мира"" и се заема със самия себе си, защото сега вече не Тя, а той самият е главният проблем, защото Той е насочил вниманието си към Нея, Той е решил да пре-твори в действителността съградения в съзнанието си свят на съ-в-мест-ността между Него и Нея. Тя дори и понятие не е имала, била е в пълно неведение тогава, когато проектът на неговия виртуален ,,съвместен"" свят е бил конституиран в съзнанието му.
След всичко това пред влюбения съзерцател стоят две основни алтернативи: да разруши изцяло съградения от него ,,съвместен"" свят или да го преформатира, в зависимост от новите реалности. Изборът му, в полза на фенодеструкцията/ първия вариант/ или на феноредукцията/ втория вариант/ до голяма степен се предопределя от бъдещите му намерения.
Ако Той реши, че изчистеното от сексуални намерения приятелство с Нея не го удовлетворява или пък още повече - се преживява като мъчителен спомен, той би предпочел фенодеструкцията на ,,съвместния"" свят, за да освободи ,,място и време"" за евентуален нов ,,свят"".
Възможен е, разбира се, и другият вариант: да прегърне сексуално неангажираното приятелство, оставяйки неосъществения любовен копнеж да отмре постепенно в забравата или да се ,,притъпи"".
Случва се и друго: тайно в себе си Той все пак да храни някакви надежди за обрат в отношенията си с Нея по посока на любовта, а външно, привидно да играе ролята ,,само на приятел"". Не е изключен и вариантът индиферентната сексуално в началото любима впоследствие да се привърже към влюбения и да го обикне. Тук евентуалният сексуален контакт обаче няма да е следствие нито от страстта, нито от копнежа, а от онази по-дълбока, ,,вразумена любов"", която аз възприемам като обич. Сега сексуалният контакт не е причина, цел, а следствие от обичта, т.е. от онази воля за повторение на нещо у другия, доказало по един или друг начин своята ценност за обикналия. Тя не обиква толкова в Него другия, пола, а припознатото като свое нещо скъпо, ценно, видяно отсреща. Така неосъществената в началото любов напуска фенотериторията/ съзнанието на влюбения/ и се връща отново в действителността като осъществена...обич. Може би това е и единствения спасителен вариант за стопяващата се в действителността любов - еволюцията й в обич.
Колкото до споделената любов, то тя бива запазена от съзерцателя като красив спомен за цял живот. При добра воля, дори и неосъщественият копнеж съзерцателят би могъл да ,,изчисти"" от всекидневните горчилки на неслучването и да го съхрани в паметта си като нещо скъпо за себе си.
СЛЕДВА
Радвам се, че мислим в една посока!
Поздрави!
Поздрави!
30.10.2008 13:54
Също така не съм напълно съгласен с твърдението ти за брака, изразено в коментарите - не мисля, че може да се придава по-голямо значение на брака отколкото на ред други фактори, с които любовта се сблъсква "обективирайки се" или срещайки "битието в цялост", където "времевият поток тушира тръпката, страстта, явяваща се фундамент на осъществената любов, а с нея и любовта, като цяло." Ти сам си го казал. Бракът изглежда като фактор, който има някакво значение, само в случаите на частично осъществяване или на разпад. Иначе какво му е? Или по-скоро - иначе какво има да му се обсъжда?
В коментара за брака имах предвид по-скоро сложността на семейните отношения. Иначе си напълно прав - като социална институция няма какво да му се обсъжда.
25.05.2011 11:04
26.05.2011 18:34
28.05.2011 17:32
31.05.2011 19:42
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?