Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2008 16:58 - Онтология на любовта - 2
Автор: lion1234 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3298 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 29.10.2008 17:15



                                                                  ЛЮБОВТА КАТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.
                                                        
                                                        Б И Т И Й Н И   М О Д У С И   Н А   Л Ю Б О В Т А


       След като разкрих вече какво е любовта, а именно - воля за о-всичко-стяване, сега ми предстои да проследя как тя се проявява в различните битийни региони, за да мога окончателно да очертая нейната всеобща онтологична структура.
       В постинга си ,,Измишльотини"" условно разграничих три основни битийни региона: всекидневен, феноменологически/ фенорегион/ и екзистенциален/ пограничен/. В тази връзка ще се опитам да проследя разгръщането на любовта във всеки един от тези региони.


                                                                  ЛЮБОВТА ВЪВ ВСЕКИДНЕВИЕТО

       Това е регионът, където си дават среща същинската любов или за по-кратко - копнежа и действителната любов или за по-кратко - страстта. Задвижената от волята за о-всичко-стяване любов е призвана тук да извърши преход от о-същност-яването към о-съществ-яването си. С други думи, душевният копнеж следва да бъде доведен до своя  естествен завършек - сексуално-телесния контакт/ страстта/. Извършеният по-горе преход е знак, че любовта е осъществена пълноценно, тъй като са удовлетворени и душата, и тялото. Онтологически погледнато пък, пълноценността се изразява в постигнатото съ-гласие между същност и съществуване, довело до успешния преход от същинската към действителната любов.
       Във всекидневието приведеният по-горе вариант е познат като т.нар. ,,споделена""/ щастлива/ любов. Трябва да признаем обаче, че той е твърде рядко срещано явление. Много по-често явление е частично осъществената или неосъществената/ несподелена/ любов. Причините за това са твърде разнообразни и сложни, затова ще им отделя по-сериозно внимание. Нека да разгледаме първо вътрешно заложените психологически причини.
       Той, влюбеният,  желае да сподели чувствата си пред Нея, но го възпира стеснителността, неувереността и страхът от евентуален неин отказ. Тя е влюбена в него и желае вътрешно да му се отдаде изцяло, но се страхува на свой ред да не бъде ,,прелъстена и изоставена"". Така предварително е пресечен пътя към осъществяване на любовта и копнежът ,,замръзва"" вътре в самите тях. В по-добрия вариант впоследствие той изстива или се изпарява, в по-лошия - оставя трайна диря в съзнанието, с всичките му негативни последици.
        Нека не забравяме, че Той и Тя са две воли, две души, два свята и постигането на съгласие помежду им е нещо изключително сложно - та ние често не можем да се разберем за елементарни неща - кой да заведе детето на градина, напр., или кой да изхвърли боклука, а искаме с лека ръка да приведем в съгласие воли, души, светове?! За жалост, двойнствеността не е само в отношенията Той - Тя, двойнствеността е във всеки един поотделно, в качеството му на тяло и душа.
       Към външните причини за неосъществяване на любовта бих отделил естетическите,морално- етическите, социалните и религиозните. Често Той и Тя не си допадат естетически и не се възприемат като сексуални партньори: Той Я харесва външно, но Тя него - не, и обратно.
        Моралът и религията, както знаем, заклеймяват извънбрачните връзки, като аморалност, грях и по този начин задушават още в зародиш всичко, вън от брака - изневери, флиртове и пр.. Самият брак, като социализация, смачква копнежа и страстта, превръщайки любовта в задължение. Той насажда и погрешната представа за брачния партньор като за лична собственост. Безличният социум вижда смъртна заплаха, в лицето на прекалено личната, интимна любовна връзка и всячески гледа да я унищожи чрез всевъзможни манипулации, клюки и открити лъжи.
        Резултатът от целия този куп обстоятелствености на всекидневието е един -  неосъществената пълноценно любов. ,,Непълноценност"" в случая означава: неизживяната пълнота на доведения до сексуален контакт копнеж. И тук именно честото неслучване на пълноценната любов илюстрира колко специфично, тънко, фино, деликатно е отношението между Него и Нея.
       Разпадът на единството между копнежа и страстта води до следните два компромисни варианта. Разминаването по линия на копнежа свива любовта до голата страст. Тук впускането в сексуалния контакт не е плод на копнежа, а на чисто сексуалното привличане. В случая е налице частично осъществената любов, доколкото е удовлетворен фундамента - страстта. Разминаването в страстта пък, затваря любовта, в рамките на съзнанието, под формата на ,,замразен"" копнеж. В този случай е налице духовното/ душевното/ привличане между партньорите, съпътствувано от разминаване в сексуалното привличане, доколкото то липсва при един от партньорите. Общото и при двата варианта е, че са израз на свитата, редуцирана, непълноценна любов.
        Обобщавайки, всекидневният регион е мястото, където се срещат душата и тялото, Платон и Фройд, копнежът и страстта, за да си ,,стиснат ръцете"" случайно и да родят щастливата любов или да се разминат обичайно и да предизвикат драматичната развръзка, вследствие на гореизложените причини. Бердяев дори отива още по-далеч, твърдейки, че и самата споделена, щастлива любов се превръща в ужас, обективирайки се/ срещайки социума, морала и религията/ във всекидневието. Този аргумент е напълно правилен, но е формално-логически. Неформално погледнато обаче, онтологически, трагизмът настига щастливата любов, доколкото подобно на битието в цялост, любовното битие също е крайно. Времевият поток тушира тръпката, страстта, явяваща се фундамент на осъществената любов, а с нея и любовта, като цяло. 


                                                                 ЛЮБОВТА ВЪВ ФЕНОРЕГИОНА

        Неосъществената във всекидневието любов еволюира в три посоки, в зависимост от победилата в нас настроеност. След провала влюбеният може да се вбеси, тъй като с отказа си за сексуален контакт, Тя фактически го е ,,затрила"" като мъж и любовта му би могла  да прерасне в ненавист и омраза, които там си и остават - във всекидневието.
        За разлика от него, влюбеният съзерцател от фенорегиона не изпитва омраза към любимата след отказа й за сексуален контакт. Той ясно съзнава, че причините за неслучването на любовта помежду им са къде по-дълбоки и че най-малкото Тя носи някаква вина за това. Образно казано, съзерцателят Я оставя ,,на мира"" и се заема със самия себе си, защото сега вече не Тя, а той самият е главният проблем, защото Той е насочил вниманието си към Нея, Той е решил да пре-твори в действителността съградения в съзнанието си свят на съ-в-мест-ността между Него и Нея. Тя дори и понятие не е имала, била е в пълно неведение тогава, когато проектът на неговия виртуален ,,съвместен"" свят е бил конституиран в съзнанието му. 
       След всичко това пред влюбения съзерцател стоят две основни алтернативи: да разруши изцяло съградения от него ,,съвместен"" свят или да го преформатира, в зависимост от новите реалности. Изборът му, в полза на фенодеструкцията/ първия вариант/ или на феноредукцията/ втория вариант/ до голяма степен се предопределя от бъдещите му намерения.
       Ако Той реши, че изчистеното от сексуални намерения приятелство с Нея не го удовлетворява или пък още повече - се преживява като мъчителен спомен, той би предпочел фенодеструкцията на ,,съвместния"" свят, за да освободи ,,място и време"" за евентуален нов ,,свят"".
       Възможен е, разбира се, и другият вариант: да прегърне сексуално неангажираното приятелство, оставяйки неосъществения любовен копнеж да отмре постепенно в забравата или да се ,,притъпи"".
       Случва се и друго: тайно в себе си Той все пак да храни някакви надежди за обрат в отношенията си с Нея по посока на любовта, а външно, привидно да играе ролята ,,само на приятел"". Не е изключен и вариантът индиферентната сексуално в началото любима впоследствие да се привърже към влюбения и да го обикне. Тук евентуалният сексуален контакт обаче няма да е следствие нито от страстта, нито от копнежа, а от онази по-дълбока, ,,вразумена любов"", която аз възприемам като обич. Сега сексуалният контакт не е причина, цел, а следствие от обичта, т.е. от онази воля за повторение на нещо у другия, доказало по един или друг начин своята ценност за обикналия. Тя не обиква толкова в Него другия, пола, а припознатото като свое нещо скъпо, ценно, видяно отсреща. Така неосъществената в началото любов напуска фенотериторията/ съзнанието на влюбения/ и се връща отново в действителността като осъществена...обич. Може би това е и единствения спасителен вариант за стопяващата се в действителността любов - еволюцията й в обич.
      Колкото до споделената любов, то тя бива запазена от съзерцателя като красив спомен за цял живот. При добра воля, дори и неосъщественият копнеж съзерцателят би могъл да ,,изчисти"" от всекидневните горчилки на неслучването и да го съхрани в паметта си като нещо скъпо за себе си.

                                                                                      СЛЕДВА


                                                                          

        



Тагове:   Онтология,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lion1234 - О, бракът...
29.10.2008 19:23
е такава бъркотия, че за него трябва специално внимание!
Радвам се, че мислим в една посока!
Поздрави!
цитирай
2. lion1234 - Привет marcela,
30.10.2008 10:06
Обещавам някой ден, когато ми дойде куража, да се изкажа по темата! Засега бих споделил само: добре е, че ,,нямаш наблюдения''!
Поздрави!
цитирай
3. marcusjunius - Отново...
30.10.2008 13:54
...ми беше приятно да прочета текста ти, макар че този път по-трудно следвах мисълта и не успях да се съглася напълно с всичко.

Също така не съм напълно съгласен с твърдението ти за брака, изразено в коментарите - не мисля, че може да се придава по-голямо значение на брака отколкото на ред други фактори, с които любовта се сблъсква "обективирайки се" или срещайки "битието в цялост", където "времевият поток тушира тръпката, страстта, явяваща се фундамент на осъществената любов, а с нея и любовта, като цяло." Ти сам си го казал. Бракът изглежда като фактор, който има някакво значение, само в случаите на частично осъществяване или на разпад. Иначе какво му е? Или по-скоро - иначе какво има да му се обсъжда?
цитирай
4. lion1234 - marcusjunius,
30.10.2008 14:44
Радвам се, че продължи да следиш текста! Напълно в реда на нещата е различните интерпретации и проявления на любовта да провокират и различни тълкувания по темата, в цялост. Нееднократно съм споделял колко високо ценя различието.
В коментара за брака имах предвид по-скоро сложността на семейните отношения. Иначе си напълно прав - като социална институция няма какво да му се обсъжда.
цитирай
5. анонимен - jgMOhaYBIpCzjQwOK
25.05.2011 11:04
Now I feel sutipd. That's cleared it up for me
цитирай
6. анонимен - xJNHNXDpFbNZzAr
26.05.2011 18:34
opVXv3 , [url=http://spqpunpmwcbb.com/]spqpunpmwcbb[/url], [link=http://wezkxwooumli.com/]wezkxwooumli[/link], http://zepchlvpwtjq.com/
цитирай
7. анонимен - btQGwhyGiWAUpBbWO
28.05.2011 17:32
Tdw9w8 <a href="http://tutkiijczdpm.com/">tutkiijczdpm</a>
цитирай
8. анонимен - OAoKrPbodz
31.05.2011 19:42
uNdZkY , [url=http://icrwreqevkjn.com/]icrwreqevkjn[/url], [link=http://lhlhrdfwicxb.com/]lhlhrdfwicxb[/link], http://ptmndgcsxbmh.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1511274
Постинги: 169
Коментари: 2907
Гласове: 25303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031