Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2015 20:28 - Ангел с дяволска душа
Автор: vanesa83g Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4562 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Да си мъжкар в днешно време е ужасно трудно... някои отдавна се отказаха, а други дори и не опитаха...

Винаги съм казвала: "Не е мъжко да удариш една жена! Не е мъжко да я засипеш с най-гнусни обиди и епитети! Мъжко е да запазиш добрия тон след раздяла! Мъжко е да запазиш уважение към жената, която някога е спала в леглото ти! Мъжко е да сведеш глава и да признаеш своите грешки, а не да търсиш вината другаде! Мъжко е да я поздравиш на улицата и да я попиташ как е, има ли нужда от нещо... Мъжко е, когато някой спомене името й пред теб, да замълчиш или да кажеш "Бяхме щастливи някога, но всичко свърши!" И да запазиш достойнството й в чуждите очи!
Някога и аз обиждах.. С най-цветущи изрази и псувни като каруцарка от Чепръчане... Но пораснах! Осъзнах, че от лошото отношение към човека, с когото си делял хляб и постеля, и дъното, те делят само няколко погрешно казани от яд думи... Сега търпя, запушвам уши, затварям очи, стискам сърцето си да не се пръсне, но не падам толкова ниско! (Нищо, че определени индивиди мислят другояче!)
Научих, че унижение не е да потърсиш другия и да му кажеш, че още го обичаш... Унижение е да предизвикаш сълзи от болка в очите му! Научих, че не е унижение да питаш как е, къде е, сам ли е, болен ли е, здрав ли е... Унижение е да го видиш паднал заради теб и да го ритнеш, както си е на земята!
Не се срамувам от доброто си сърце! Страхувам се от него...защото ме води само към същества, които не заслужават да знаят дори името ми.. А аз ги пускам в живота си през парадния вход, давам им всичко... и когато си тръгнат, оставам празна и опустошена... И започвам от нулата - лепя сърце, душа, бърша сълзи, бягам далеч, за да забравя...
Последният мъж, който ме смаза, ме научи на ценни уроци!
Научи ме, че мога да разчитам единствено на себе си! Че трябва да се обичам и уважавам, защото никой друг няма да го направи! Научих, че трябва да бъда егоистка и да се стремя аз да съм добре, вместо да гледам да угодя... И накрая за благодарност да получа обиди...
Винаги съм била отвратителен инат, нетърпелива, първична... Често говоря, без да мисля... Но се гордея с душевността си, с добротата си (която понякога е направо пословична!!!)... Гордея се, че протегната старческа ръка за шепа стотинки на улицата, ме разчувства... Гордея се, че мога да забравям злото, да го изолирам в най-затънтеното кътче на съзнанието си.... Гордея съм, че ВИНАГИ мога да простя, стига човекът да успее да ме убеди, че го заслужава... Гордея се, че понякога все пак намирам лек за болките си САМА! И че след всяко падане за моите крехки години, успявам да стана! Понякога минава прекалено много време, губя се и гасна като клечка кибрит, но става... Ще стана и сега! След много време, но ще стана! И ще се изправя с гордо вдигната глава срещу този човек и ще му кажа с най-широката си усмивка:
"Хей, човече! Ти направи грешка! Предаде доверието ми! Любовта ми! Жертвоготовността ми!
Даваше ми оценки за постъпките като на тест по математика... Приписваше своите грехове на мен... Но така правят страхливите хора - виждат себе си във всеки друг, а би трябвало да се погледнат първо в огледалото и да видят собственото си коварно отражение...
Обичах те! Понякога толкова силно, че едва дишах... Вярвах ти! И ти бях вярна! Борех се с отвратителния ти характер и недостатъците ти, но в един момент ги приех... И тогава животът ми с теб стана по-лесен...

Някой ден (ако сме живи и здрави), може би ще се срещнем на улицата или в някое кафене... Ти може би ще бъдеш с децата си, аз с моите... Ще ти се усмихна, ще погаля силното ти рамо и ще ти кажа "Ти не беше най-голямата ми любов! Ти беше най-бурната, болезнена и изпепеляваща любов, която съм имала! Благодаря ти за уроците, благодаря ти за болката, която ме направи по-силна!" И ще те отмина... Надявам се тогава да си станал по-улегнал, по-мъдър и по-отговорен... Нещо, което никога не беше! Ти беше ангел с дяволска душа!image
Физическата болка минава, физическите рани зарастват, но душевните....о, душевните... те дълбаят сърцето ти всяка минута
, понякога чак не можеш да си поемеш нормално въздух... Но знам, че поне ще отслабнат...дори и след много години...
Аз, по-малката от теб, ти давам един приятелски съвет "Бъди мъжкар! Уважавай! Не обиждай! Не пълни дните си със злоба и жажда за мъст! Оправдай ангелското си име! Бъди човечен! Бъди зрял! Бъди мъжкар!
Защото да си мишкар е лесно... Много вече го доказаха...







Тагове:   раздяла,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vanesa83g
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262219
Постинги: 58
Коментари: 152
Гласове: 325
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031