Прочетен: 10928 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2008 16:35
Както вече бях споменал в постинга си ,,Как преоткрих джаза"", за пръв път чух виртуозния фюжън китарист Джон Маклафлин в края на 70-те по известното тогава предаване ,,Метроном"" към румънската секция на Радио ,,Свободна Европа"". Той бе представен с парчето ,,New York On My Mind"" oт албума ,,Johnny Mclaughlin: Electric Guitarist"", което спомогна да припозная фюжъна като моята любима музика.
Кратката биографична справка сочи, че легендарният музикант и композитор е роден на 4 януари 1942г. в Донкастър, Великобритания. Творческата си кариера Маклафлин започва с албума ,,Extrapolation""/1969/. Същата година той заминава за Щатите и се присъединява към групата Lifetime на барабаниста Tony Williams. Малко по-късно взема участие в албумите ,,In A Silent Way"" и ,,Bitches Brew"" на М. Дейвис. Оценяйки високо таланта на китариста, Дейвис го съветва година по-късно да създаде самостоятелна група.
Окуражен от своя близък приятел - духовният водач Шри Чинмой - Маклафлин приема името Махавишну и през 1971г. в Ню Йорк основава едноименната група Mahavishnu orchestra. В първоначалния си вариант групата включва барабаниста Били Кобъм, басиста Рик Леърд, кийбордиста Ян Хамър и цигуларя Джери Гудмън. През 1974г. последният е заменен от Жан-Люк Понти, Кобъм - от Нарада Уолдън, Хамър - от Г. Моран и С. Голдбърг, а Леърд - от Р. Армстронг.
За творческите търсения на Маклафлин и на групата, като цяло, говорят самите имена на издадените от тях албуми: ,,The Inner Mounting Flame""/1972/; ,,Birds Of Fire""/1973/; ,,Between Nothingness And Eternity""/1973/; ,,Apocalypse""/1974/; ,,Visions of The Emerald Beyond""/1975/; ,,Inner Worlds""/1976/.
Tук е мястото да отбележа, че музиката на Маклафлин е вдъхновена от древноиндийската философия. Негова заслуга е, че обогатява тематично фюжъна чрез широкото използване на древноиндийския фолклор и на европейската класическа музика/,,Apocalypse""/. Нещо повече, в края на 70-те и началото на 80-те, той се ориентира и към фламенко. Свидетелство за това е участието му в китарното трио с участието на Пако де Лусия и Лари Кориел, заменен впоследствие от Ал ди Меола. Известният концертен албум ,,Friday Night In San Francisco"" се превръща в шедьовър.
След разпада на Махавишну оркестра в средата на 70-те Маклафлин сформира групата за акустична индийска музика Shakti. В нея участват L. Shankar/виола/ и Zakir Hussain/перкусии/. През 1984г Маклафлин възстановява Махавишну оркестра, като я реформира чрез участието на известния саксофонист Bill Evans, басиста Jonas Hellborg и пианиста Mitchel Forman. В този си окончателен вариант групата просъществува до 1987г. и реализира албумите ,,Мahavishnu""/1984/ и ,,Adventures in The Radioland""/1987/.
Интересен момент в творческата биография на Маклафлин е съвместната му работа с прочутия индийски перкусионист Трилок Гурту, с когото записват албумите ,, Live at The Royal Festival Hall"" и ,, Que Alegria"". Разбира се, Маклафлин си сътрудничи и с множество други класни музиканти. От по-известните се сещам за Карло Сантана, Джако Пасториус и Стенли Кларк.
През 1994 британският музикант основава триото Free Spirits, съвместно с Денис Чембър/барабани/ и Джой де Франческо/клавиши/. През лятото на 1995-та имах удоволствието да ги гледам наживо в София.
По мое лично мнение, ако М. Дейвис, напр., преоткрива новите пространства в джаза с прецизната хладност на един перфектен изследовател, то Маклафлин ги превзема с ,,гръм и трясък"" и със страст, нажежена до бяло. Неслучайно огънят, пламъкът присъстват осезаемо в творчеството му и в буквалния, и в преносния смисъл/ ,,Birds of Fire"", ,,The Inner Mounting Flame""/. Напрегнатост и драматизъм пък лъха от неговия ,,Апокалипсис"". Този неуморен, страстен талант вечно руши стари, за да съгражда своите нови ,,вътрешни"" светове. Ето какво споделя самият автор по повод на последният си проект - албума ,,Industrial Zen""/2006/ и бъдещите си проекти : ...Смятам да разруша всичко. Искам да сътворя нещо подземно/ underground/, нещо неконвенционално."" Тъкмо неконвенционалното, нестандартното може би най-добре охарактеризира този невероятен, самобитен талант.
Използвани материали: Уикипедия, John Mclaughlin - Official Website;
Накрая, един поздрав за всички почитатели на фюжъна: едно великолепно изпълнение на Маклафлин с участието на Трилок Гурту и басиста Доминик ди Пиаца.
Поздрави и желая весел и усмихнат ден!
Приятна вечер!
Вчера слушах Андрес Сеговия - нямам думи! Просто Рейнхард, Сеговия - това са за мен ,,бащите'' на китарата! В петък си купих тонколони ,,Кеnwood''/2х110w/ и усилвател ,,Тangent''/2х60w/ и от няколко дни съм на седмото небе! Благодаря ти! Радост е за мен да откривам все повече и повече почитатели на джаза!
Приятна вечер!
29.11.2008 19:40
Наистина е впечатляващ интереса на Гурту към джаза. И интересът на Маклафлин към индийските фолклор и философия е не по-малко учудващ, но пък е разбираемо творческото им търсене - какво би бил един творец, който не търси и не преоткрива нови светове!
Радвам се, че в твое лице виждам още един горещ почитател на тези невероятни таланти!
Поздрави!
30.11.2008 21:36
19.02.2012 13:28
26.10.2012 09:26
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?