Mного ми хареса постинга на Nait за анонимността. Същевременно той ме наведе на някои размисли. Хрумна ми, че всъщност аз спокойно можех да не си поставя снимката в блога и така да скрия мургавия цвят на кожата си, навяващ недотам приятни асоциации. Можех също така да не се регистрирам с турското си име, за да не дразня определени среди, склонни към болезнени исторически реминисценции. Скрит зад анонимността, бих се радвал на така желания от всеки уют и комфорт. Нещо повече, бих имал може би и много повече съмишленици. На каква цена обаче се пита, защото за мен не е важно какво съм постигнал, а на каква цена съм го постигнал. Да
скрия лицето си, да подменя името си - това на практика,поне за мен, би означавало да подменя самоличността си! През 1985, по време на ,,възраждането"", комунистите и техните верни другарчета от ДС подмениха самоличността ми. Сега аз да ги повторя би означавало да си плюя в лицето,абсурд!
         А къде остава отговорността, която гради личността ти, твоето аз? Ето аз коментирам постинги, давам оценки, критикувам. Биха ли имали някаква стойност последните, ако зад тях липсвше отговорността, името, личността? Критиката без отговорност си е едно долнопробно критикарство.
         Трябва да призная обаче, че редом с негативите анонимността има и своите позитивни страни. Азбучна истина е, че на благотворителността и на доброто по принцип повече им приляга анонимността, вместо самоизтъкването. Анонимността е оправдана и за онези, чийто живот е в реална опасност - инстинкта за физическо оцеляване си е неотменно право. Хората на славата често жадуват да се скрият зад анонимността, когато абсолютно неосвателни клюки,хули и презрение в повечко се стоварват върху главите им и това е нормално, човешко е.
         В заключение, признавам на всеки правото му на анонимност, стига зад последната да не се крие бягство от отговорност, защото не мога просто да си представя да критикувам някого, без да поема съответната отговорност.

Винаги (почти :) съм абсолютна съгласна с тебе! Егати...

Поздрави и усмивка от мен :*

Благодаря ти за подкрепата! Радвам се, че сме на едно мнение по въпроса за отговорността! Все пак тя ни прави личности и ни дарява със свобода - неща, които и двамата ценим! Лек ден!

Така е!
Лек ден и на теб! (доколкото това е възможно ;)