Обичайна практика е да свързваме Новата година с някакви надежди за промяна към по-добро, или както е популярно да се казва: Нова година – нов късмет. Дай боже всекиму сбъдване на проектите и мечтите за един по-добър и смислен живот поне в личен и в семеен план! Защото на ниво социум първите дни на Новата 2010 ни поднесоха до болка познати кадри от милата ни родна картинка, навяващи тревожното усещане за безвремие и въртене в един дяволски порочен кръг.
И ПРЕДИ, И СЛЕД 10-ТИ - ПАК НАЧЕЛО Е 9-ТИ!
Зрители на БНТ определиха като най-значимо българско събитие на отминалия 20 век не 6-ти, не 22-ри септември, нито дори 10-ти ноември или пък току-що отминалия 10-ти януари, а забележете – 9-ти септември. За мен лично, този избор е не просто тревожен симптом, той е диагноза! В този ред на мисли, се сещам за предупреждението на Елцин, че който не тъгувал за Съветския съюз, нямал сърце, а който желаел връщането му, не бил с всичкия си. Неслучайно и ,,Икономист’’ тези дни в своя статия, посветена на ,,цапната уста на Б.Б.’’ споделя, че в сравнение с другите региони от бившата орбита на Съветите, у нас носталгията по последните била най-силна.
Е, чудно ли е тогава, че 20 години тъпчем на едно място, сякаш за нас времето е спряло, сякаш сме в ситуацията на онези две бабички-джуджета от репортажа на Карбовски, за които 2010, Нова година и куп други неща от съвремието ни просто не са никакъв сигнал?
ЧУШКОПЕКЪТ: ЕМБЛЕМАТА НА ДУХОВНИЯ НИ ПРОВИНЦИАЛИЗЪМ
Може би изключвайки киселото зеле и киселото мляко, най-ярка илюстрация на нашия духовен провинциализъм представлява тъкмо чушкопекът – най-значимото българско изобретение, пак според гореупоменатите зрители. Това сме ние – любители на киселото зеле, киселото мляко, чушките и ,,пиперливите’’, ,,скандални журналисти’’, от рода на застреляния наскоро Б.Ц., лека му пръст, когото вече втора седмица дъвчем с охота. Не ,,дъвчем’’ обаче K. Азарян, лека му пръст и на него. Защо ли? Може би защото е твърде далеч от зелето, млякото и чушките – вечните, крайъгълни ,,ценности’’на нашия клет, средностатистически съгражданин.
И нищо чудно един ден на гроба на клетия ни средностатистически събрат, вместо проживяните години, да бъде написано с колко зелки, мляко и чушки се е преборил приживе, по подобие на оня сладур от ,,Химн за обеда’’ на Маяковски, на чиято надгробна плоча били отразени унищожените от него кюфтета.
ПОХВАЛНО!
Нека завърша с една наистина заслужаваща адмирациите ми инициатива на в.,,24 часа’’: вестникът предлага на вниманието на читателите си известния роман на Тургенев ,,Бащи и деца’’, една творба, чиято значимост е не само по линията на блестящо изобразения вечен конфликт ,,бащи-деца’’, но и като своеобразен предвестник на нихилизма – явлението, очертало се като една демонична тенденция впоследствие, та до наши дни.
Хубаво е, че редом със скандалите, кримихрониките, клюките и всякакъв род жълтини, някои медии отдават дължимото и на стойностни неща от класиката, каквото безспорно се явява и въпросният роман. Нещо повече, това е ясен знак, че духовният провинциализъм, за щастие, все още не е повсеместно явление." pluginspage="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash">
И както много точно и образно си описала в ,,стратегиите'' си, началото на мързела, инерцията и готованството са заложени още в семейството: когато тичаш след децата си да им осигуриш кола, апартамент, работа и куп други неща, ти на практика създаваш готованци, обезсилваш волята им за себедоказване, за самостоятелност. Те ще разчитат първо на теб, после на държавата, на другия ,,бащица'' и на всеки друг, но не и на самия себе си.
Тази тенденция е преобладаваща, защото макар и обезличваща носителите си, тя е по-лесна, по удобна: много по-лесно е да се тупнеш на гърба на някого, отколкото да поемеш по трудния и нелек път на самоизявата.
,,Една птичка пролет не прави'' - неслучайно съм скептик, относно просперитета на социума ни, в цялост, и пожелах успех на всеки в личен и семеен план.
Усмихнат ден, com!
Благодаря, приемам го лично ;-)))
16.01.2010 00:27
уникален
абе супер- с 2 думи!
Прегръдки от мен и заснежена София:))
Та, дано по-скоро да дойде вече времето на черешите, че с тая заснежена София...
Тук пък като по чудо е пекнало в момента едно слънце!
Прегръдки и от мен плюс един усмихнат Слънчо за подарък!
http://www.youtube.com/watch?v=6T4EIlXFNas
25.05.2011 06:33
25.05.2011 11:24
25.05.2011 11:56
25.05.2011 20:13
26.05.2011 13:29
26.05.2011 13:40
26.05.2011 14:12
26.05.2011 18:10
26.05.2011 18:31
26.05.2011 20:42
28.05.2011 16:59
28.05.2011 17:11
28.05.2011 18:52
31.05.2011 19:22
01.06.2011 13:48
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?