Да, битието не е даденост, не е факт, то е набор от възможности, групирани в две ключови алтернативи: есенциално и екзистенциално присъствия. Есенциално е напр. присъствието на смислите, значенията, числата, правилата, законите, а екзистенциално – това на хората, животните, растенията, неживата природа. Поради своя постоянен, недуален характер си поволих да определя есенциалното присъствие като ,,Обичай"". Тази дума обаче е натоварена с различно от традиционното значение в смисъл ,,съвкупност от исторически установени практики, присъщи на различни общества и народи"". Тя по-скоро е натоварена с изконното си значение на ,,повторение"", доколкото ,,о-бич-ай"" означава тъкмо ,,повторение"". За да илюстрирам по-ясно това, ще използвам сравнението със сродната й дума ,,обиколка"", производна от обикалям, т.е. въртя се в кръг. Екзистенциалното присъствие, съ-ществуването, от своя страна, се явява ,,присъствие редом с..."", присъствие на нещо, редом с друго"". По тази причина тази ,,среща"" на нещо и друго определих като ,,Случай"". Както и при Обичая, тук съм се абстрахирал от познатото ни значение за случайността като ,,непредумишленост"", като нещо ,,рядко ставащо"", а съм се спрял отново на изконната семантика, препращаща ни към ,,срещата"", тъй като ,,с-луч-ай"" означава не друго, а именно ,,среща"".
В резюме, битието не е факт, то е възможност за недуална есенция/ Обичай/ или за дуална екзистенция/ Случай/. Тази лъкатушеща между Обичая и Случая възможност ми даде основание да определя битието като Произвол. Онтологически погледнато, Произволът е лишен от традиционната си негативна морално-етична окраска. По-скоро той се явява своеобразна предволя, видно от името му/ про-из-вол/, своеобразно първоначало, маркиращо споменатите по-горе два ключови модуса на присъствие, на битийствуване: есенциалното/ ,,същноствуването"", според Хайдегер/ и екзистенциалното/ съществуването/.
И оттук следва кардиналният извод: в качеството си на възможност, на феномен, лишен от каквато и да е фактичност, всъщност битието се явява една пустота, едно нищо. В този ред на мисли, Хегел е напълно прав, твърдейки, че чистото битие и чистото нищо са едно и също. Какво има предвид Хегел под ,,чисто битие"" и ,,чисто нищо""? За каква ,,чистота"" става дума? В случая той има предвид тъкмо това, че и битието и нищото са възможности, лишени от фактичност. И докато битието се явява възможност пред нещото да избере ,,как"" ще присъства – есенциално или екзистенциално, то нищото пък предоставя на същото това нещо възможността да се самоунищожи изведнъж по вътрешни причини или да бъде унищожавано постепенно по силата на външни обстоятелства чрез познатото ни отрицание.
Тук обаче се натъкваме на нещо твърде парадоксално: след като Хегел говори за ,,чисто"" нищо, то излиза, че има и ,,нечисто"" нищо. И доколкото ,,чистотата"" философски погледнато се възприема като отвлеченост, абстракция, то нейният антипод /,,нечистотата"" /се явява конкретиката, ,,свързаността"" с нещо/ ср. concresko, лат. ,,свързано""/. Преведено на прост език, излиза, че освен възможност нищото може да бъде и...действителност, конкретика?! Това обаче влиза в противоречие с исторически установеното от философията желязно правило, което по категоричен начин постановява, че нищото е лишено от какъвто и да е екзистенциален статус, доколкото то не е. Да, но по-горе се убедихме, че като действие отрицанието се явява факт, действителност, доклкото винаги се отрича нещо, нещо присъстсващо. Тъкмо тази връзка на нищото с нещото, колкото и парадоксално да звучи, му придава ,,битиен"" статус. В качеството си на абсолютно отсъствие, нищото няма как да има битиен статус, но в качеството си на отрицание, на акт, то вече определено носи знака на присъствието. Впрочем, сходна е, както е видно, ,,структурата"" на нищото с тази на битието, доклкото са налице следните два модуса: есенциално/ абсолютно/ отсъствие и екзистенциално отрицание.
Битието дава възможност на съществуващото да определи как да присъствува, но не му дава възможност да определи какво всъщност то е, доколкото самото то, битието, не знае какво е. С тази нелека задача е натоварено съзнанието – другият феномен, обвит в тайнственост и мъгла. Aвторът на трансценденталната феноменология/ науката за чистото съзнание/ Хусерл го определя като ,,нетематичен хоризонт"". Бидейки ,,нетематичен"", т.е. лишен от каквато и да е фактичност, става ясно, че и този ,,хоризонт"", подобно на чистото битие, също се явява една пустота, едно нищо. Неслучайно Хусерл определя своята феноменология като ,,наука за чистото съзнание"". И тук отново се изправяме под познатата вече дилема: след като имаме ,,чисто"", отвлечено, абстрактно съзнание/ ,,трансцендентално Его"", съгласно Хусерл/ налице ли е неговият корелат – конкретното, ,,практическо"" проявление на това съзнание? Иначе казано, има ли ,,битие"" съзнанието, колкото и парадоксално да звучи това? Немският философ нееднократно подчертава, че за разлика от монадите на Лайбниц, към които най-много се доближават неговите чисти ,,значения""/ ,,чистото съзнание""/, последните са лишени от битиен статус. Това свое положение той обосновава чрез т.нар. ,,аргументации от следствията"". Нека приведем една подобна ,,аргументация"", за да стане ясно за какво иде реч: дали ще има Нютон, ябълка, земя, е без значение – дори и без тях законът за гравитацията е един вечен, неотменим факт, вън от времето, пространството, историята.
Нека обобщим: съзнанието е ,,нетематичен хоризонт"", пустота, лишена както от фактичност, така и от битиен статус, доколкото е вън от пространство-времето, историята. Изниква въпросът: как тази ,,пустота"", това нищо ни предоставя възможност да опознаваме света, вселената, себе си? Да, тази ,,пустота"" е лишена от каквито и да е факти, случки, събития, знания, но по парадоксален начин тъкмо тя единствената ни предоставя достъпа до наличните всевъзможни знания въобще. Никак не е случайно, по мое мнение, самото наименование на тази ,,пустота"", защото ,,съ-знание"" само по себе си подсказва, че то е нещо, ,,редом, заедно със знанието"", но не самото знание, а както вече се изразихме, достъпът до него. Тук представката ,,съ-"" обаче хвърля светлина, относно живо интересуващия ни проблем с евентуалната екзистенциална, битийна наличност на съзнанието, доколкото да бъдеш ,,редом с"" само по себе си вече означава екзистенциално присъствие. Към това ни навежда и коментарът на Хусерл, относно заимствуваната от неговия учител Брентано интенционалност/ мисловния акт, насочеността на съзнанието към даден предмет/: фактът, че ние винаги мислим за нещо, дава основание на немския философ да заключи, че съзнанието е винаги ,,съзнание за"". И тук изниква нещо твърде любопитно: щом съзнанието е винаги ,,съзнание за""/ нещо/, то значи то винаги е свързано с нещо, значи то е ,,присъстващо редом с"", следователно – налице е неговият екзистенциален статус.
Не изпада ли обаче Хусерл в противоречие, доколкото веднъж определя съзнанието като ,,нетематичен хоризонт"", лишен от битиен статус, а от друга – като ,,съзнание за"", подчертавайки конкретния екзистенциален статус на мисловния акт, насочен към даден предмет, с цел опознаването му? В подкрепа на последното, той определя съзнанието като двуединство на интенционален/ мисловен/ акт и интенциоанален/ мислим/ предмет.
Цялата бъркотия идва от факта, че Хусерл поставя знак за равенство между съзнанието и мисловния акт или най-общо казано – мисленето. Те обаче са напълно различни неща. Да поставиш знак за равенство между двете е все едно да поставиш знак за равенство между битие и съществуващо. Къде е разликата между мислене и съзнание? Мисленето е продукт на оня приемателно-предавателен механизъм, наречен ,,мозък"". Съзнанието, от своя страна, не е продукт на мозъка, то е вън от него, вън от нас самите, поради своя трансцендентален, отвъден, неисторически характер. То се явява оня достъп до всевъзможните налични знания въобще, благодарение на който мозъкът е в състояние да приема и да предава на притежателя си определено количество информация. Мислите са просто начин, средство за придобиване, анализиране и съхранение на въпросната информация. Както знаем, случва се въпросният ,,достъп"" да бъде прекратяван, вследствие на определени травми на мозъка или на неговата смърт. И това състояние ни е известно като ,,изпадане в безсъзнание"". Смъртта на мозъка обаче не означава смърт, край на съзнанието въобще, доколкото то е трансцендентално, вечно. Това доказва абсолютно автономния характер на съзнанието, което е независимо от мозъка, за разлика от мислите, които са пряко свързани с последния: травмите на мозъка водят до трансформации в мисленето, а смъртта му – до края на последното. По-скоро мозъкт е зависим от съзнанието, доколкото при травмирания мозък често се отключват абсолютно причудливи, неподозирани възприятия, които за нормално функциониращия мозък са просто немислими. Иначе казано, при различни физиологически състояния ,,достъпът"" е коренно различен. Зависимостта мозък – съзнание протича, както знаем, и по линия на количествените показатели: ние сме лишени от достъп до цялото налично знание на вселената. Нещо повече, ние не сме в състояние да възприемем в цялост дори даден предмет: така, напр., ние никога не виждаме цялата къща – виждаме фасадата й или фасадата плюс странична стена, но задната стена и другата странична стена остават вън от погледа ни.Частичният ,,достъп"" има своето обяснение веднъж от ограничеността на възприятията ни, в рамките на триизмерността, от друга – поради естеството на мисловния акт, в качеството му на интенционалност, насоченост. В този ред на мисли напълно естествено е, когато мисълта ни е насочена към даден предмет, другите предмети, цялата остатъчна реалност да бъде в една или друга степен оставена в сянка, в периферията.
Интерес представлява отношението между съзнанието и мисленето от онтологична гледна точка: мисленето косвено осигурява на лишеното от битиен статус съзнание екзистенциален модус на присъствие. Чрез мисленето трансценденталното, отвъдно съзнание се ,,обективира"" и придобива ,,битиен"" статус. Нека направим следния паралел, за да станат нещата по-ясни: както чистото, абстрактно битие се конкретизира/ обективира/ чрез съществуващото, така и чистото, абстракно съзнание се конкретизира/ обективира/ чрез мисленето.
И накрая, в какви отношения встъпват битието и съзнанието? Битието е лишено от каквито и да е знания за себе си. Отговор на въпроса ,,Какво е?"" е призвано да търси съществуващото, надарено с мислене, определено от Хайдегер като ,,Dasein""/ букв. ,,тук-битие"" или ,,човешко битие"", най-общо казано/. Така чрез съществуващото битието косвено бива дарено със ,,съзнание"". Последното пък, бидейки лишено от битиен статус, бива косвено надарено с екзистенциален статус, с ,,битие"", благодарение на същото това мислещо съществуващо/ Dasein/. Както е видно, пресечната точка в отношението битие – съзнание се явява Dasein, мислещото съществуващо. Битието и съзнанието, от своя страна, се явяват ключовите, върховни възможности пред човека, в търсене на отговора на въпроса как е и какво е светът, вселената и той самият.
Поздрави!
Усмихнат ден!
Особено много ми хареса твоята "исконна семантика" и тълкуванието ти на "О-бич-ай" и "Случай", в която въпреки "произвола" няма нищо случайно. Безкраен текст, Джошкун! А е толкова кратко твоето философско есе и така богато на смисъл и познание! Благодаря ти за удоволствието от прочита на тези твои прозрения и обобщения, към които за да се доближа, ще ми трябва време и нов прочит. Но усещането е изключително! Висш пилотаж, който май не е за простосмъртни поети. Пак ще дойда. Поздрави от мен!
пс Мен много ме вълнува повторяемостта, закономерностите, "пулсациите" от духовно-мисловната обусловеност в навика да бъдем и тяхната природа. Може ли да я избегнем, да я нарушим, без да се самоизличим? От една страна възставам срещу "навика", от друга търся непрекъснатост и константност в смисловите основания на трансцеденталните вериги, без които не може да се "изкачим" към истината за себе си. Доколко може да издържим да я "вдишаме" - тя е е добра за летене, защото въздухът е доста разреден.
Мен също ме вълнува повторението - та закъде сме без него! Същностите, смислите, значенията са основани тъкмо на него. На него посвещава и едноименната си творба Киркегор, разграничавайки ,,повторение назад''/ спомен/ и ,,повторение напред''/ вяра/.
Колкото до навика, той пак е повторение, но с определен психологически оттенък. В известен смисъл животът е Навик, особено пък битът ни е съвкупност от навици. Навикът е нашето убежище от непредвидимите предизвикателства на съдбата. Разбира се, навикът в бита и ,,константата в смисловите основания'' са различни неща: битовите навици често са лоши, вредни и е нормално да възстанеш срещу тях и да ги преодолееш, докато ,,смисловите константи'' са ,,отвъд добро и зло'' и поради трансценденталния си характер, не могат да бъдат променени или избегнати.
Радвам се, че есето те заинтригува, Надя. Общуването с теб е удоволствие за мен!
Усмихнат ден!
Мен също ме вълнува повторението - та закъде сме без него! Същностите, смислите, значенията са основани тъкмо на него. На него посвещава и едноименната си творба Киркегор, разграничавайки ,,повторение назад''/ спомен/ и ,,повторение напред''/ вяра/.
Колкото до навика, той пак е повторение, но с определен психологически оттенък. В известен смисъл животът е Навик, особено пък битът ни е съвкупност от навици. Навикът е нашето убежище от непредвидимите предизвикателства на съдбата. Разбира се, навикът в бита и ,,константата в смисловите основания'' са различни неща: битовите навици често са лоши, вредни и е нормално да възстанеш срещу тях и да ги преодолееш, докато ,,смисловите константи'' са ,,отвъд добро и зло'' и поради трансценденталния си характер, не могат да бъдат променени или избегнати.
Радвам се, че есето те заинтригува, Надя. Общуването с теб е удоволствие за мен!
Усмихнат ден!
Привет, Джошкун, поздрави от студена и дъждовна София! :) В контекста на твоето прекрасно философско есе, се замислих тази сутрин, че "навикът", т.е. битието е пагубно за смисъла, но същевременно е като фотографския проявител - редуциращ агент, който прави латентния, "невидими" образ, запечатан на фотографски филм или плака, видим. :)
Много ми допадна сравнението ти с фотофилма, с плаката - личи си богатото образно мислене на талнтливия поет! Тъкмо битието е онова, което дава възможност за ,,из-веждане'', за ,,про-явяване'' на скритите същности в екзистенцията, в качеството им на съ-ществуващи, съ-пребиваващи редом неща.
Приятна вечер, Надя!
Истината на природата е независима от разума. Често познанията ни или са привнесени отвън, или почиват на опитности. Както знаем протяжността е най-очевидният белег на материалното битие. Важните характеристики на действителността често се сблъскват с вселената на предикатите съдържащи о/съзнаването. Разсъдъчните категории принадлежат на самите неща – те са форми на съ/знатото. Причинността за обективното съществуване на действителността е Бог или както казва Кант: "Бог, свобода и безсмъртие са трите идеи на разума."
И така всичко е ноуменално… съвършено… и в думите, и отвъд думите, когато е написано феноменално. Поздравления! :)))
Благодаря ти за прекрасните отзиви, Чудеснице!
Много ми допадна сравнението ти с фотофилма, с плаката - личи си богатото образно мислене на талнтливия поет! Тъкмо битието е онова, което дава възможност за ,,из-веждане'', за ,,про-явяване'' на скритите същности в екзистенцията, в качеството им на съ-ществуващи, съ-пребиваващи редом неща.
Приятна вечер, Надя!
На теб и семейството ти желая от сърце добротворна, благодатна, здрава и честита 2017! :)
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?