Не зная защо, но сетя ли се за литература, на първо място в съзнанието ми изплува образа на гениалния ,,пражанин"" Франц Кафка. Може би това се дължи на факта, че целият си живот той посвещава тъкмо на литературата: той живее в нея, диша чрез нея, дори по собствените си признания се идентифицира със самата нея. В писмо до възлюбената си Фелице Бауер той споделя: ,,Нямам интерес към литературата. Литературата - това съм аз самият, това е моята плът и кръв и аз не мога да бъда друг"".
Биографичната справка ни отвежда в Прага през далечната 1883г., където се ражда проникновения писател. Той израства в семейството на Юлия и Херман Кафка. Бащата е галантериен търговец, а майката - дъщеря на пивовар.
Обикновено всеки от нас е запазил прекрасни спомени от детството си. Не така обаче стоят нещата при Кафка: неговото нерадостно детство е белязано от присъствието на деспотичния му баща и привидно благата и добродушна майка, осъществяваща чрез ,,меката"" си диктатура волята на съпруга си. Самият Кафка вълнуващо описва тази тягостна семейна атмосфера в известното ,,Писмо до баща ми"", така и останало непрочетено от последния. Резултатът: младият юноша е обзет от безпокойство, несигурност, ранимост и чувство за вина, вменена му от ,,можещия"" баща, който непрестанно кори своя плах, свенлив, недодялан, некадърен ,,литератор"", че не го следва в занаята, че не е негов модел, негов образ и подобие. Този болезнен фройдистки момент налага траен отпечатък не само в творчеството му, но и в отношението му към жените.
Несигурността, неувереността в себе си са причина на два пъти в периода между 1912- 1917г. да разтрогне годежа си с берлинчанката Фелице Бауер, в резултат на което дружбата им се свива в рамките на личната им кореспонденция - един прекрасен иначе литературен шедьовър. Същата е съдбата и на следващия му годеж с Юлия Вохрицек. Осъзнал, че бракът не е по силите и възможностите му, Кафка се хвърля в обятията проститутките - кафе-шантаните и публичните домове в Берлин, Париж, Виена и Прага се превръщат за него в любимо място за утеха и ,,разтоварване"". И тук обаче го дебне неистовия страх от венерически болести. Затова търси отново сродна душа и я открива в лицето на омъжената чешка журналистка, писателка и преводачка на произведенията му Милена Есенска. По обясними причини връзката им обаче, макар и бурна, е краткотрайна и обречена на провал.
Не по-удачна и щастлива е и професионалната кариера на писателя - завършил Юридическия факултет на авторитетния Пражки Карлов университет, той е удостоен с титлата ,,доктор по право"" и работи като застрахователен агент. Нито титлата, нито службата му в интерес на истината не го впечатляват, доколкото неговата мечта е литературата. Бидейки по природа далеч от понятието ,,трудещо се животно"", т.е. човек, отдаден изцяло на професията си, за него работата в канцеларията е по-скоро възможност да се откъсне от омразното му семейство и да заживее най-сетне самостоятелно, което и постига едва навършил 31години.
Интересен етно-социален портрет на Кафка предлага немският критик Гюнтер Андерс: ,,Като евреин, той не бе приет изцяло в християнския свят. Като индиферентен евреин, - какъвто всъщност бе-, не бе приет за свой сред самите евреи. Като немскоезичен евреин, не бе изцяло свой сред бохемските немци. Като бохемец пък, не бе изцяло австриец. Като служещ по застраховането на работници, бе полубуржоа. Като бюргерски син, бе полуработник"". В този ред на мисли, тук бих добавил и това, че с оглед на разтрогнатите си годежи, той всъщност е бил и полуженен-полуерген.
При наличието на гореописаното interesse/,,битие между""/ напълно обяснимо е затварянето на Кафка в собствения му вътрешен свят, намерил блестящ израз в литературното му творчество. Другите не го приемат, защото е ,,полу-полу"", твърде с-лож-ен е за традиционно тесногръдите бюргери, твърде раз-лич-чен е от тях. Отношенията му с жените пък, редом с романтично-сладострастното опиянение, го натоварват с чувството за вина, породено от невъзможността му да бъде опора, стълб и да про-из-вежда сигурност - светая-светих в ценностната система на всяка кандидатка за женитба и брак. Каква сигурност би могъл да им дарява, след като той самият витае в несигурност и страх! Едва в края на живота си през 1923г. заживява отново ,,почти"" семейно с 19-годишната си изгора Дора Димант в Берлин, далеч от втръсналата му Прага, далеч от опротивялото му семейство, с надеждата, че най-после ще може да се отдаде на любимата си литература.
Този път пък съдбата не го пощадява, ,,изпращайки"" му напредналата с бързи стъпки ,,жълта гостенка"", която го довършва на 3 юни 1924г. в санаториум, недалеч от Виена. Светът не приема Кафка и вместо да го дари с уют, спокйствие и сигурност, го захвърля на ,,границата"" при отчаянието, неизвестността, несигурността, тревогата и страха. Осъден на ,,погранично"" съществуване, в Кафка по естествен начин се ражда екзистенциалистът, основоположникът на модерната литература, в чийто център са заложени субективността и царящия в душата му абсолютен хаос.
Публикуваните приживе няколко на брой кратки разказа на писателя не се радват на кой-знае какъв успех в средите на читателите и критиката. Може би по тази причина малко преди смъртта си той заръча на близките си да изгорят всичките му творби. Изгората му Дора Димант се подчинява на молбата му и изгаря част от ръкописите. Не се подчинява на волята му обаче неговият най-близък приятел Макс Брод, известен писател, драматург и публицист. Това е човекът, който пръв открива таланта на Кафка. Нему дължим съхранението и публикуването на по-голямата част от творчеството на писателя, включително и на незавършените му три романа: ,,Процесът""/1925/, ,,Замъкът""/1926/ и ,,Америка""/ в първоначалния си вариант - ,,Безследно изчезнал"", 1927/. Именно благодарение на Макс Брод Кафка придобива известност и се превръща в символ на модерната литература.
Ключов момент в гореспоменатите три романа се явява представата за света около нас като някакво въпиющо недоразумение, всяващо в душата студенина, недоверие, отчуждение. Героите се оказват виновни без вина и се превръщат в жертви на някакви анонимни, скрити, невидими сили. Така героят Йозеф К. от романа ,,Процесът"" в деня на 30-годишнината си е арестуван от двама сътрудници на тайна организация. Самото ,,арестуване"" обаче е твърде странно, доколкото ,,арестуваният"" не е затворен, а продължава да води всекидневния си живот както преди ,,ареста"" - ходи си на работа, връща се у дома. Организацията му разрешава това, тъй като въобще не допуска възможността за евентуално бягство на ,,задържания"". През цялото време Йозеф К. се опитва да разбере причините за ареста, но без резултат - обкръжаващата го навсякъде бюрокрация постоянно го праща в ,,трета глуха"". В края на краищата, героят е изправен на съд, осъден е и година по-късно, ден преди да навърши 31г., е изведен от дома си и е екзекутиран с нож, забит в гърдите.
В недоумение и мъгла е обвито и действието в романа ,,Америка"": 16-годишният Карл Росман случайно среща на току-що пристигналия в Ню Йорк параход чичо си - сенатора Якоб - за когото не знае почти нищо. Първоначално Росман живее при чичо си, но се скарват и се разделят, тъй като племенникът напуска Ню Йорк, без да се обади на настойника си. Героят се озовава на улицата без пукнат цент, забърква едни каши с безработните си приятели Робинсън и Деламарш. Заради първия, губи работата си на асансьора в хотел ,,Оксидентал"", последният пък го заставя силом да стане слуга на богатата Брунелда/ епизодът при Брунелда остава недописан/. Карл волю-неволю приема, но впоследствие бяга оттам. Малко по-късно попада на обява за прием на работници в Големия Театър на Оклахома. Приемат го за ,,технически работник"" и така в един прекрасен ден Карл се озовава във влака за Оклахома. Тук ръкописът прекъсва. Първоначалното му заглавие обаче - ,,Безследно изчезнал"" - по недвусмислен начин ни показва каква е съдбата на героя.
Жертва на разминаване се явява и героят К. от романа ,,Замъкът"". Той пристига в Селото, управлявано от Замъка, и споделя пред сина на надзирателя на Замъка, че е нает от властите като земемер и че очаква всеки момент помощниците си. Пристигналите Артур и Йеремия, представили се за помощници обаче, са напълно непознати за К.?! В недоумение героят се среща с кмета на Селото и става ясно, че е налице някакво разминаване между намеренията на канцеларията на Замъка и целите на кмета, доколкото според последния, Селото нямало нужда от земемер. Като компромисен вариант, кметът предлага на К. да го назначи за ...училищен пазач?! Последва скандал, К. е уволнен и малко по-късно конярят Херстекер му предлага работа в ...конюшнята и го води в дома си. На това място ръкописът отново е прекъснат.В разговор с Макс Брод Кафка споделя, че съглано замисъла му, К. щял да остане в Селото до смъртта си и на смъртния одър щял да получи известие от Замъка, че е пребивавал незаконно в Селото, но че вече му се разрешава да живее и работи там.
Всъщност ,,замъкът"" е недостижимата мечта, по пътя към която изникват безброй недоразумения и препятствия, най-зловещото от които е ненавистната Бюрокрация.
Още по-демонични картини ни представят известните разкази ,,В наказателната колония"" и ,,Преображението"". Първата творба ни представя един апарат за бавни и мъчителни инквизиции, внушавайки ни какво всъщност се крие зад възхваляваната в началото на 20в. модерна техника - наивната илюзия, че ние сме в състояние да овладеем последната. Разказът по недвусмислен начин показва, че по-скоро ние се превръщаме в нейни жертви.
,,Преображението"" определено има автобиограгичен характер: преобразилият се в огромно гнусно насекомо Грегор Замза, всъщност е отритнатият и от семейството, и от обкръжаващия го свят самотен, смазан, депресиран Кафка.
Най-интересното е, че и героите, и самият автор не се опълчват срещу враждебно настроения спрямо тях свят, нито пък се вайкат. Напротив, приемат нерадостната си участ с едно удивително хладнокръвие и спокойствие! Кафка не повежда борба за промяната на света, явно съзнавайки, че така би попаднал в поредния абсурд - да променя нещо, което предварително вече е подредено по някакви си негови правила и което по принцип не подлежи на промяна. Затова, подобно на Хусерл, той поставя ,,в скоби"" заобикалящия го враждебен свят и дава израз на своя собствен ,,жизнен свят"" чрез забележителното си литературно творчество.
А ако ще сравняваш, яворов е бил съвсем луд.
Виж аналогията с Яворов е интересна: той също, подобно на Кафка, е смазан психически от заобикалящата го агресивна посредственост. За жалост, той не оставя встрани, ,,в скоби'', враждебно настроения срещу него свят, а приема доста надълбоко отправените му обиди и подигравки, мотивирали го за самоубийството.
Не е бил луд, просто е бил много по-чувствителен, по-раним.
Мрачни в абсурда си са текстовете му, но пък толкова силни...
Радвам се, че най-сетне се появи!
Поздрави!
особено приятно ми е да се присъединя тази сутрин в твоята и на Кафка компания;)
Предизвика ми interess-ът ;)
поздрави!
съ-мишленици!
Приятен ден ти желая!
Романите, разказите му - това са неговият свят... Тъжен и много истински свят...
Хубав пост!...Много...
Изключително приятно ми бе, че се включи в темата!
-------------------------------------------------------
Франц Кафка
Мен ме няма
Земя – строшен гръбнак.
Вселена – мрак.
Безкрайни нощи.
Страшно.
Нищо. Нищо.
Бездънна бездна в мен,
като кълбо
и аз се чувствам
още по-излишен.
Във време – време
ражда се. От там
прахът полепва тихо
по стъклата.
И вещите открехват
към смъртта
една врата. И вече
мен ме няма.
И вече аз съм само
твоят смях,
прегръдката ти –
тази топла нежност.
Навън сега се спуска
ситен сняг,
а в стаята
проблясват полилеи.
Навън сега заспива в студ
града,
отдавна
са угаснали съседите.
И всеки ъгловчанин
е стена,
която са градили
ъгловедите.
И ти усещаш
зверска самота
във въздуха
с космическо безредие,
и аз напускам
винаги света,
да мога да се върна
пак при теб.
Земя – строшен гръбнак.
Вселена – мрак.
Безкрайни нощи.
Страшно.
Нищо. Нищо.
В балконите
е легнала мъгла
и никой през прозорците
не вижда.
Вълнуващото стихотворение ,,Мен ме няма'' разкрива пред нас ,,чужденеца'' Кафка!
Чудесен избор! Поздравления!
Не зная дали е само мое субективно усещане или светът е тръгнал надолу да се сгромолясва.
За света вътре в теб и вън от теб - често и двата са кошмарни. Не знам как е при теб, но аз все пак избирам първия. Перифразирайки една недотам добре звучаща фраза, ще заключа: кошмари, кошмари, ама моите да са! С тях все някак ще се справя, докато с ония отвън шансовете ми за успех клонят към нулата.
Поздрави и успех!
Приятен ден ти желая!
24.05.2011 22:45
25.05.2011 00:48
25.05.2011 02:11
25.05.2011 05:04
25.05.2011 07:59
25.05.2011 13:46
25.05.2011 14:43
25.05.2011 14:51
25.05.2011 14:51
25.05.2011 14:51
25.05.2011 15:21
25.05.2011 20:06
25.05.2011 20:10
25.05.2011 20:11
25.05.2011 20:13
26.05.2011 13:41
26.05.2011 18:33
26.05.2011 18:38
26.05.2011 19:03
28.05.2011 16:32
28.05.2011 16:46
28.05.2011 17:31
28.05.2011 17:44
28.05.2011 18:17
31.05.2011 19:19
31.05.2011 19:23
31.05.2011 19:26
31.05.2011 20:05
31.05.2011 20:33
01.06.2011 13:23
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?