Използвам възможността да поздравя нежната половинка на блога по случай 8-ми март, с пожелание за весело настроение и незабравими мигове в празничния ден! И като сме я подкарали празнично, нека и следващата забавна история да бъде наречена:
ПРАЗНИЦИ
1974-та, Кърджали, 1-ви май, по обяд. Манифестацията вече е приключила и ние, група ученици от 7-8кл. , бързаме да си начешем крастата с игра на лапанка. Както сме още с белите ризи и червените връзки, се шмугваме в едно тясно пространство между задната стена на известен ресторант и Личовата къща. Там е скътано от погледите на учители и милиционери. Ще попитате защо се крием?
Крием се, защото лапанката е комарджийска игра. Самото й име подсказва, че става дума за лапане. Правилата на играта са много прости: правят се две черти на разстояние около 2 метра. Зад едната черта се нареждат играчите и хвърлят към другата черта монети от 2, 5 или 10ст. - въпрос на договаряне. Чиято монета се окаже най-близо до чертата, той е първият, който събира монетите, разтръсква ги в шепите си и преди да ги хвърли нагоре във въздуха, посочва ,,ези"" или ,,тура"". След ,,приземяването"" им играчът прибира/ лапа/ познатите монети, а непознатите остават за следващия, който повтаря процедурата, докато всички монети бъдат познати.
И така, правим ние набързо две черти, договаряме залога, палим, разбира се, по една Стюардеса - да играеш комар и да не запалиш цигара, абсурд! - и играта започва трескаво. По едно време ненадейно откъм двора се задава майката на Личо и започва конското:
- Как не ви е срам! Да пушите! Да играете комар! На какво прилича това! И то с пионерските връзки! Поне да бяхте свалили връзките, диванета такива! Засрамете се!
По едно време Личо се намесва:
- Ай стига, стига! Аз останах без стотинка, тя ми плаче за разни връзки! Вместо да опяваш, я хвърли една двайстачка/ 20ст., б.а./, чи ма обраха!
- Какво, двайстачка ли! Само дърво за тебе, простак неден!
Умряхме да се хилим, след което играхме, що играхме, но тъй като повечето привършиха паричните си ,,запаси"" аз, вече доволен от солидните си ,,постъпления"", реших да приключвам. Не щеш ли дойде нова група: те пък бяха мераклии да играем на скамбулови/ стъклени топчета, б.а./. И там обрах около 10-ина топчета и айде към къщи. Като си погледнах часовника онемях - станало 2 часа! Леле, какво ме чака у дома, помислих си аз.
Пристигам аз у дома и първата ми мисъл бе да свия в тоалетната да си изплакна устата с вода, за да не ме усетят нашите, че съм пушил. За нещастие обаче от кухнята в същия момент излиза във вестибюла баща ми, лека му пръст, и ме зърва:
- Къде ходиш бе, калпазанин? Колко е часът? Отговаряй! - емва ме той.
- Навън! - плахо отвръщам аз.
- Къде навън, бе?
- Ами навън - правя се аз на три и половина.
- Я ела насам и извади всичко от джобовете си на масата!
Изтръпнах. Приближих се бавно до масата и заизкарах де що има по джобовете си. От паниката по пода се раздрънчаха стотинки, разтъркаляха се топчета - абе, чудо и приказ!
- Пак си играл комар! Ти какво, комарджия ли ще ми ставаш, а, идиот такъв! - побесня нашият - Голяма надница си изкарал днес в Дена на труда! Така почете празника, с ,,труд""! Я чакай, чакай! Я ми дъхни!
Дъхнах аз встрани и изведнъж бащата ми шибна такава яка плесница, че чак ми изкочиха звездички посред бял ден.
- Че и на мъж ще ми се правиш, а! Пикльо! Това да ти е за последно, ясно ли е! Марш в кухнята!
Наистина ми беше за последно: наесен/ без песен/ нашият ме прати да уча в Хасково.
Няколко години по-рано, у дома, 8-ми март. Раздали сме подаръците на нашата, тя пък ни нагости с пищен обяд. По едно време баща ми се насочва към личното си чекмедже и ме вика:
- Я ела за малко!
Отивам аз и гледам нашият изкарал два единични фиша от Тото 2 за Извънредния тираж и ме пита:
- Абе, двоумя се кое число да играя: 8 или 5. Избери едно от двете!
- Избирам 5 - отвърнах аз.
- Добре, отивай.
Вечерта сме седнали с него пред телевизора в трепетно очакване на тегленето. Жена от Комисията завърта ръчно сферата, но първото число не е наше. Следва второто и лицето на бащата грейва. Последва третото - пак познато. Четвъртото вече ни гарантира тройка. Баща ми свети. Петото също се оказва число-приятел и тук нашият сияе с четворка в ръка, но същевременно започва леко да нервничи, защото предстои да бъде изтеглено последното най-важно число, което би му осигурило петица, т.е. средно между 1500 и 5000лв. - солидна сума за онези години.
Сферата се завърта и от нея изскача числото...5.
- Ха, мойто число! - изкрещявам аз! Тате, хванахме петицата!
- Какво сте се развикали, бе! Да не сте улучили шестица! - дотърча заинтригувана майка ми.
Вместо радост и възторг обаче по лицето на баща ми бе изписана леко виновна усмивка:
- Играх числото 8.
- Какво, искаш да кажеш, че си изтървал петицата? - не вярваше на ушите си нашата - Браво! И таз добра!
- Ами, виках си нали е 8-ми март, та реших да уважа твоя празник и играх 8-цата.
- Я виж ти какво голямо уважение проявява баща ти към мен! Чак изтърва цяла петица! - обърна го на майтап нашата и се заляхме от смях.
- Добре де, нали пусна два фиша - обърнах се към нашия аз - в единия можеше да играеш 5, в другия - 8.
- Така бях решил, но чичо ти Перо/ близък приятел и колега на баща ми, стар ерген, много харесваше майка ми/ , кой дявол го изпрати, ме срещна пред тотопункта и ми вика: ,,Я не се излагай с т"ва 5, бе! Днес е 8-ми март, самият ден ти подсказва, че трябва да играеш твърдо 8. Кат" ша е гарга, рошава да е! 5, та 5 - петицата се скъса да излиза, той щял да ми я играе! Махай я тая петица!"" - послушах го и...
- И наистина я махна от джоба си! - продължи ,,атаката"" нашата, а аз едвам се сдържам от смях. - Така е, като слушаш моя ,,обожател"", дето на 40г още не може да си намери жена! Много уважава 8-ми март, само дето не уважава жените.
- Ами какво да го правиш, казва, че сте били големи дяволи! - застъпи се за приятеля си нашия, а аз вече се спуках да се хиля.
- Дяволи сме, бе, дяволи, затова като видите жена и полудявате, нали! - сложи накрая капака нашата.
Полудяваме, мамче, полудяваме и още как!
Ама голям комарджия си бил;)
Винаги съм ценял у нашите трезвата оценка, липсата на лакомия, за тях, а и за мен разбира се, парите са били винаги СРЕДСТВО, а не цел.
Да, Руми, бях голям комарджия, другите деца четяха книги, имаха различни хобита, интереси, а аз... Хасково ме промени на 180%, благодарение на ,,радикалното'' решение на баща ми да стана ,,емигрант'' още на 13г, за да вляза в правилната посока.
Поздрави и лека вечер!
Приятна вечер!
За парите съм абсолютно съгласна, човек не трябва да им робува, те трябва да му служат, и точно така - да са средство, а не цел. Защото иначе човек започва да губи себе си. Много малък си поел по емигрантските пътища, сигурно е голяма одисея, ще трябва да го опишеш някой ден.
Хубав ден ти желая!
Много непосредствено и истински описваш детските си лудории и въобще всичко, което ти се е случвало...Толкова ми е приятно да те чета!
А и твоите родители са толкова приятни и мили хора...Напомнят ми на моите родители, които винаги с обич и усмивка са решавали проблемите в къщи... Разбира се, че парите не са най-важното нещо в живота ни. Те са средство, а не цел. Напълно съм съгласна с теб...
Пък и днес майка ми има рожден ден. До преди малко бяхме заедно...Та, като прочетох твоя разказ, ми стана още по-мило...
Благодаря ти!:)
И на теб хубав ден!:)
За парите сме на едно мнение, да, губиш себе си.
За емигр. пътища: опитах да ги опиша в романа си ,,Без място''/2-та част, вж. първите ми постинги/, но правененто на лит-ра не е лъжица за моята уста. Иначе си ползвам текста като идеи, които доразвивам тук в по-кратки форми, което ми
се струва по-добрият вариант.
Лек ден и на теб!
родителите ни, който направи по-горе! Вчера честитих на майка си празника и й припомних тази случка - много се смяхме!
Поздрави!
Разбира се, може да се разшири и допълни, да се разгънат още героите и т.н., в този вариант е нещо средно между повест и роман - определено може да излезе една чудесна книга от това, стига да имаш много време и желание, останалото си го имаш.
Поздравления и поздрави:)
,,между повест и роман'', тъкмо поради гореизложеното.
Имам и време, и желание, ,,останалото''/ ех, това ,,останало''!/ , поне за мен, е под въпрос.
Така или иначе се нуждая от един сериозен редактор като теб, тогава може и да се получи нещо.
Благодаря ти за откровено споделените ти впечатления до момента, относно текста! Ще изчакам да прочетеш текста докрай и да дадеш окончателната си оценка, тя е много важна за мен! Тогава ще реша дали...или!
Поздрави и лека вечер!
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?