Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2008 12:51 - Sensual world
Автор: lion1234 Категория: Други   
Прочетен: 4098 Коментари: 20 Гласове:
0

Последна промяна: 08.05.2008 12:54




                                                                        СИЛАТА НА БОЛКАТА

       Обикновено силната, разтърсваща поезия, а и литература в цялост, е израз на някакви болезнени, драматични преживявания. Сякаш болката зарежда поетичната творба с някаква необятна сила. Често съм се питал защо и радостта, подобно на болката, не може да роди силен стих? Да, прекрасни стихове ражда радостта - в тях има красота, обаяние, вълшебство, но силата им е несъизмерима с тази на родените от болката.
        Всъщност кое прави болката по-силна от радостта? Когато се радваш на нещо, ти изключваш останалия свят и се затваряш изцяло в онова, което те радва. То те поглъща изцяло.  Когато страдаш, заради нещо, болката в представите и усещанията ти излиза извън източника на страдание и ,,разтяга"" последното повсеместно. Криво ти е за нещо си, а имаш усещането, че целият свят ти е крив, че е обърнат наопаки.
       Точно в тази способност на болката да ,,разтяга"" страданието повсеместно, върху света като цяло, се крие нейната сила. Тя пък предопределя и силата на поезията, защото чрез болката последната те разтърсва и те пробужда от дълбокия сън на Всекидневието. 
        

                                                                                         ***

                                                                                     БЪГСИ

        Филмите, посветени на мафията, са ми едни от най-любимите. Сред тях в съзнанието ми се откроява едноименният филм за легендарния Бъгси Сийгъл. Кое ме впечатли най-силно? Този невероятен фантазьор, пръскащ наляво и надясно пари за какво ли не, превръща налудничавата си на пръв поглед мечта в реалност: насред камънаците и храсталаците на Невада той построява луксозното казино ,,Фламинго"", което поставя началото на онова, което днес ни е известно като Лас Вегас.
        И Лъки Лучано, и най-добрият му приятел от детинство - М. Лански, и останалите босове се отнасят твърде скептично, за да не кажа с насмешка към поредното му романтично залитане - да построи казино, насред пустинята Невада. Въпреки това, като на близък приятел, му гласуват доверие и финансират фантастичния проект.
         Последвалият драматичен развой на събитията коства на Бъгси главата му - по правилата на играта той отнася куршумите. Неговата фантастика обаче оживява и се превръща в реалност.

                                                                                          ***

                                                                  ДИКТАТУРА НА ...ЕМОЦИЯТА

         Повечето от вас може би са били свидетели на това как в стремежа си да получат своето на всяка цена, децата са склонни да преиграват в поведението и реакциите си. Така те често се правят на обидени, сърдити. Ние се предаваме и те получават своето. Това явление спокойно може да се нарече диктатура на ... емоцията.
         Впрочем сега ми дойде на ума, че подобно нещо се наблюдава и при влюбените: те също често преиграват и се правят на обидени, сърдити, игнорирани, след което нещата, естествено, се изглаждат - знаете къде и как.

                                                                                         ***
                                                                   
                                                                           МУЗИКАТА КАТО ПЕЧАТ

        Музиката притежава едно удивително качество: запечатва мястото и времето, в които е била слушана за първи път. Нещо повече, тя фиксира и целия комплекс от преживявания, съпътстващи слушащия я. Ето спомням си, че на времето слушах ,,BURN"" на Пърпъл за първи път през есента. Сега, където и да съм, по което и да е време, слушам ли този албум в съзнанието ми изплуват Хасково, есента на 75-та и всички емоции, свързани с тях.
        Силата на запечатване е толкова зашеметяваща, че даже когато някое твое любимо парче свърши, то продължава отново и отново да ,,звучи"" в главата ти с часове, а понякога и през целия ден.
        Мисля, че няма друг вид изкуство, което да изразява така живо, ярко, пълноценно и автентично духа на своето време.

                                                                                        ***

Накрая, поздрав за всички любители на латино джаза с едно великолепно парче на Flora Purim  и Airto Moreira.       






Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - а на мен и думи ...
08.05.2008 18:29
или цели изрази ми звучат в главата през целия ден, без музика. мисля, че словото ми е по-голяма слабост.

а това за болката ... интересно обяснение ... сигурно си прав, макар че човек и радостта си иска да сподели със целия свят понякога :)
цитирай
2. lion1234 - Разбира се,
08.05.2008 18:56
Разбира се, че при всеки усещането е различно, с различни нюанси. Просто при мен музиката ,,вади'' всичко - и картина, и звук, и израз, просто цялостната представа, спомен или преживяване на нещо.
Естествено, че радостта е по-склонна да споделя, болката пък по-скоро се скрива. Тук по-скоро става въпрос каква настроеност чертаят те индивидуално, върху носителя си.
Поздрави!
цитирай
3. scintilla - За болката:
09.05.2008 09:38
екзистенциално сме потопени в нея. Битието-за-себе си е битие на болката. Защото битието-за-себе си е ограничено и съзнаващо границите си - и онтологични, и гносеологични. Това именно докарва чувството за всеобщност.
А радостта е кратка и към нея бързо се добива резистентност.
цитирай
4. lion1234 - Браво! В десетката!
09.05.2008 10:06
Ето това имах предвид: болката има битиен, универсален характер/ ,,чувството за всеобщност''/, защото сме ,,битие за себе си''/dasein/, потопени в болката. Тъкмо оттам идва и нейната сила - от чувството за всеобщност, което ни дава възможност да съ-преживеем болката на другия, да бъдем съ-причастни в нея.
Съотнесена естетически, болката дарява сила и на литературната творба по същите причини.
Радостта е не само кратка, но и строго ограничена в самия индивид като преживяване. Тъкмо затова тя няма и не може да има битиен, екзистенциален характер, подобно на болката, а оттам - и силата на последната.
Изключително приятно ме изненада! Благодаря ти за чудесния коментар!
Приятен ден ти желая, scintilla!
цитирай
5. sunflower - хм ...
09.05.2008 10:28
а човек не свиква ли и с болката?
не добива ли резистентност и към нея? :)

по-интересното за мен е изпитването на една ... амалгама (така я нарича един мой приятел) от радост и тъга едновременно. защото нещата, които най-силно ни радват са способни да ни причинят и най-силна болка и .... ние просто усещаме тези емоции понякога едновременно. :)
цитирай
6. lion1234 - Човек свиква...
09.05.2008 10:52
Човек свиква с всичко, включително и с болката. Въпросът е, че докато болката има всеобщ характер, то радостта е рядкост и силата й е ограничена.
За ,,амалгамата'' : може би любовта е онова преживяване, което събира в едно радостта и болката, страданието и удоволствието.
Добро включване!
Лек ден!
цитирай
7. scintilla - На един език
09.05.2008 10:55
говорим, lion.

sun, тук не иде реч за болката като емпиричен факт, а за онтологичния й статус. Защото да бъдеш, е вече болка. И това е универсално, обобщаващо.
Иначе, на ежедневно ниво, трябва да я има амалгамата, за която говориш. Иначе би било непродължаемо :)
цитирай
8. lion1234 - Да, scintilla
09.05.2008 11:08
Разграничението ти е точно и навременно, за да не се получават разминавания. Неслучайно прибягнах до онази ,,измишльотина'', която нарекох в предишния си пост ,,онтостилистика'' - за да отгранича различните значения на дадено понятие, в зависимост от маркираните от мен условно битийни региони.
цитирай
9. sunflower - scintilla
09.05.2008 11:59
горе-долу разбрах.
това, че да бъдеш е вече болка съм напълно съгласна. и от там ... по-универсално от нея, айде му кажи ....
/надявам се, че загрях разликата между емиричността и и отнологичния и статус :)))/
цитирай
10. rumyrayk - Прочетох го аз още снощи,
09.05.2008 19:06
Джош, че и хубавото парче изслушах...) Това, за "силата на запечатването", много хубаво си го казал, то си важи не само за музиката, а и за любовта, изобщо си е универсално;) За силата на болката какво да кажа, явно няма сила, която да ни я спести (болката)...Без болка няма пълно съпреживяване на битието. "Познанието е тъга", както е казал Еклисиаст. Понякога сме способни сами да си измислим болката, да си я причиним, нещо като душевен мазохизъм...Дълга тема...
Чудесен постинг, както винаги:) Прегръдки!
цитирай
11. lion1234 - Сладурче,
09.05.2008 20:12
след този прекрасен коментар, просто се чудя какво да добавя - нищо не е убягнало от проницателния ти поглед!!! Радвам се, че една сродна душа се включи в нашата интересна дискусия!
Прегръдки и от мен!
цитирай
12. anastasiia - Задавала съм
11.05.2008 12:01
въпроса на много поети, кога пишат по-хубави стихове - когато са щастливи, или когато ги боли...
И по-често отговорът е, че по-истинската, по-хубава поезия е тази, която се ражда от...болката...
Аз лично си мисля, че болката някак ни пречиства...Човек преживява...и узнава много неща...за себе си, дори...И излиза от състоянието на болка, някак прероден, пречистен и по-силен...
Благодаря и за джаз парчето:) Страхотно е!:)))
Знаеш ли, и на мен музиката ми въздейства много силно...И винаги ме пренася на мястото, сред хората, сред вихъра от емоции, които съм изживяла...Много обичам музиката!...
цитирай
13. lion1234 - Aся,
11.05.2008 17:52
Радвам се, че си уловила един много важен момент: изхода от болката. Наистина след болката се чувстваш прероден, пречистен и по-силен - сетивата ти стават по-изтънчени, чувствата ти - по-силни. Промяна има и в оценката ти - започваш да цениш много повече всичко, което ти е било скъпо на душата, както и да преоценяш всичко онова, което привидно е изглеждало негативно, но е имало определено значение за теб.
Радвам се, че вече станахме трима почитатели на латино джаза с единодушното мнение, че музиката по невероятен начин запечатва вълнуващите ни преживявания.
Тънък психолог си ти, Ася! Поздравления!
цитирай
14. marcusjunius - lion
12.05.2008 11:45
Много ме впечатли тезата Ви, че болката е универсална и споделена, а радостта - краткотрайна, ограничена, въплътена единствено и само в индивида... Допускам, че не всичко разбирам от казаното по-горе, но въпреки това рядко съм срещал твърдение, с което да съм по-несъгласен... Поздрави иначе за силната дискусия.
цитирай
15. lion1234 - Радвам се,
12.05.2008 14:03
че съм предизвикал интереса Ви към нашата дискусия. Ваше право е да не споделяте тезата ми. Феномените ,,радост'' и ,,болка'' са толкова сложни, че е напълно нормално да се възприемат и тълкуват по различен начин.
Може би следва да уточня: това, че с оглед на онтологичния им статус съм дал превес на болката пред радостта и то, съотнесени към лит. творчество, съвсем не означава, че чисто психологически, като преживяване, съм ,,за'' болката, напротив. Радостта си е едно прекрасно преживяване, и колкото повече радост, толкова по-добре. В никакъв случай не съм мазохист, влюбен във болката. И аз желая радостта за себе си и за всички останали.
Поздрави!
цитирай
16. анонимен - ZIHIHzLr
25.05.2011 08:05
AKAIK you've got the anwesr in one!
цитирай
17. анонимен - zDujTZtUcYEm
25.05.2011 15:04
7qZio9 <a href="http://lllguendafhn.com/">lllguendafhn</a>
цитирай
18. анонимен - tbGcUtaoM
26.05.2011 18:34
twAp8n , [url=http://rmwthmtmvbva.com/]rmwthmtmvbva[/url], [link=http://ttdebdomuoov.com/]ttdebdomuoov[/link], http://suldkyivqibr.com/
цитирай
19. анонимен - LIKOZgEj
28.05.2011 16:48
fqV3IN <a href="http://eokdkfsinjxx.com/">eokdkfsinjxx</a>
цитирай
20. анонимен - nSwAWweLQr
31.05.2011 20:11
icXYMI , [url=http://sazrbbwnipsx.com/]sazrbbwnipsx[/url], [link=http://jrnjovfggxlo.com/]jrnjovfggxlo[/link], http://kcrklwexcbqx.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lion1234
Категория: Други
Прочетен: 1282069
Постинги: 169
Коментари: 2906
Гласове: 24952
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930