ЛЮБОВТА В ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИЯ
РЕГИОН
Ако ,,всекидневникът""/ човека на всекидневието/ преживява несподелената любов като ненавист, а съзерцателят - като тъга, то пограничникът/ екзистенциалистът/ я преживява в по-добрия случай като драма, а в по-лошия - като трагедия. Поради самата си природа, той се влюбва ,,до уши"", силно, страстно. По тази причина неосъществената във всекидневието любов той възприема ни повече, ни по-малко като непростим, фатален провал. По своята сила любовта му би могла да бъде оприличена на тази към жена, в която се съмняваме. ,,Залепването"" му за любимата е толкова здраво, че при последвалата негативна раз-връзка целият свят пред очите му буквално рухва и той неминуемо се озовава пред добре познатата ни нихилистическа перспектива: ,,Всичко е изгубено, вече нищо няма смисъл!"". В това особено състояние между останалото зад гърба Всичко и изправилото се пред очите му Нищо пограничникът изведнъж бива въвлечен в непрогледната тъма на абсолютната неразличимост, при която любов, живот, съзнание, смисъл, ценност, битие, т.е. Всичкото се разтваря без остатък в... Нищото. В този ред на мисли, това е регионът, в който най-ярко се откроява дълбокия трагизъм на любовта, белязан от споменатите вече както вътрешни, така и външни причини. Нека ги припомним накратко.
Във вътрешен план трагизмът на любовта се корени в това, че бидейки като същност воля за о-всичко-стяване, тя бива осъдена от вечно неудовлетворената Воля на постоянен Недостиг при прехода си в действителността, в качеството си на съществуване. Ако неосъществената любов е жертва на разминаването между копнежа и страстта, то осъществената любов пък бива настигната от крайността на битието си. В първия случай липсва съгласието, във втория - времето.
Външните причини за трагизма на любовта се предопределят от срещата на последната със социума, морала и религията, анатемосващи нейния фундамент - страстта и редуциращи я на практика до двете й безполови форми - ,,възходящата""/ платоническата, любовта към Бога/ и ,,низходящата""/ любовта-милосърдие, алтруизма и пр./.
След като проследихме основните проявления на любовта в гореспоменатите три битийни региона, нека накратко обобщим ключовите моменти на тези й проявления и след това окончателно да очертаем нейната онтоструктура.
Във всекидневието действителната любов се осъществява и се превръща във факт. Тази фактичност намира израз в пълноценно осъществената любов, където копнежът е доведен до естествения си завършек - страстта или в частично осъществената любов, свита в рамките на голата страст. Само и единствено в този регион е възможна т.нар. ,,споделена"", щастлива любов. Неосъществената/ ,,несподелена""/ любов тук еволюира в своята противоположност - ненавистта.
Във фенорегиона/ виртуалния свят/ осъществената в действителността любов се връща във вид на красив спомен. Тук и само тук е мястото, където любовта бива конституирана като ценност и висш смисъл. Несподелената любов, от своя страна или бива ,,притъпена"" в спомена, или отмира в забравата, но е възможна и еволюцията й по посока на междуполовото приятелство или на осъществилата се впоследствие обич.
Екзистенциалният регион е територията, в която любовта се проявява като трагедия. Тук осъществяването на любовта е абсолютно изключено. Самата неосъществена любов пък се преживява като непростим, фатален провал.
И така, след всичко казано дотук, вече можем окончателно да очертаем онтоструктурата на любовта: нейното битие включва същност, изразяваща се във волята за о-всичко-стяване, и съществуване, в което тя се проявява като фактическо осъществяване/ всекидневен регион/, ценност/ фенорегион/ или трагедия/ екзистенциален регион/.
Край
И още нещо по повод Нищото, което застава пред очите на пограничника, за сметка на отпадналото зад гърба му Всичко. Един тибетски учител казва: "Два са най-страшните ти врагове: вкопчването и това, в което си се вкопчил". Ето защо пограничникът превръща "любимия" в свой враг №1.
Приятно ме изненада с оригиналната мисъл на тибетския учител!
Ще прочета по-подробно по-късно, май френд, сега само наминах да ти кажа "здравей"!
Не си падам много по автографите, но щом е за теб - дадено!
Поздрави и очаквай гости!
Дори за миг си помислих, че в неосъществената любов има нещо много магично - чувствената ни енергия остава да трепти като копнеж...
Много ми хареса думата "о-всичко-стяване"!
Поздравявам те искрено!
И не може да не ти се усмихна, нали знаеш?:)))
Казват, че несподелената/,,неосъществената''/ любов била по-ценна, по-скъпа от споделената - така е, но волята за ,,о-всичко-стяване'' желае и осъществяването, защото, за добро или зло, освен душа, имаме и тяло.
Усмивки + слънце и от мен!
Благодаря ти за поздравите и подкрепата, до скоро, май френд, прегръдки.
Това си е един наистина тържествен момент, Руми!
Драго ми е, че зад палавата и непослушна, общо взето, любов, си съумяла да съзреш ,,прекрасното й лице''! Не мога да не призная, че думите ми ,,удариха'' едно солидно рамо, предвид сложността на темата, но същевременно залагах и на вас, читателите, на богатия ви вътрешен опит, на сериозния ви задълбочен прочит!
Мерси за ласкавия ти отзив, скъпа приятелко!
Прегръдки и успех в овладяването на новите творчески хоризонти!
24.01.2009 15:56
Съгласен съм и с тезата, че като ,,състояние на съзнанието'', духовната връзка между двама е безпроблемна. Проблемите настъпват, когато любовта излезе вън от съзнанието - във всекидневието, защото там се намесва вече и зовът на тялото. Заговори ли обаче и езикът на тялото и между двамата започват разминаванията!
За жалост, не можем да зачеркнем тялото и страстта, защото самата любов ги изисква, в качеството си на о-всичко-стяване и о-същестявяване на о-всичко-стените дух,душа и тяло. Любовта не може да се лиши от тялото, защото Произволът не би й посволил!
Вие можете да затворите любовта в съзнанието като състояние, като ,,духовна връзка'' с любимия, но зовът на тялото ще заяви своето присъствие и Вие по един или друг начин ще му угодите, без значение дали ще го наречете ,,страст'', ,,секс'', ,,нагон'', без значение дали ще го признаете за съ-ставка на любовния произвол или не. Преходът от ,,състояние'' към ,,действие'' е неминуем - и в това е Произволът, в тази екстатика, в тази вариативност!
Да обичаш без условия и ВЪН от съзнанието - ето тук е разковничето!
Благодаря Ви за проницателния коментар! Желая ви едно пълноценно любовно о-съществяване!
25.01.2009 09:44
Мерси за отправената надежда, Надежда!
Приятен ден Ви желая!
25.05.2011 04:21
25.05.2011 08:08
25.05.2011 15:28
25.05.2011 15:34
25.05.2011 19:00
26.05.2011 13:30
26.05.2011 19:01
26.05.2011 19:07
28.05.2011 16:59
28.05.2011 18:39
31.05.2011 19:26
31.05.2011 20:11
01.06.2011 13:10
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?