Прочетен: 3526 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2008 13:34
ПРАВИЛАТА
Тя бе самата авантюра. Обичаше предизвикателствата, Флиртовете бяха в кръвта й. Емоциите и страстта й, подобни на лава, нажежена до бяло, неведнъж възпламеняваха обектите на нейните желания. Всяка нейна прищявка, всеки неин каприз, дори някое мимолетно хрумване я изстрелваха като ракета към заветната цел. Понякога страдаше и горчива плачеше скришом след настигналото я разочарование, друг път сияеше от щастие, изживяла неповторими сладострастни мигове.Никога обаче не бе равнодушна и безразлична, защото безразличието е пълнота, спокойствие и незаинтересованост, а на нея все нещо не й достигаше, все нещо искаше и винаги се стремеше към ...Независимо от средствата, независимо от цената, която следваше да заплати. Такава бе нейната природа: капризът бе нейният закон!
Той бе нейната пълна противоположност: търсеше навсякъде и във всичко реда, дисциплината, яснотата, хармонията, спокойствието. Тушираше всякакви страсти, емоции, бъркотии. Сантименталните излияния предизвикваха у него въпиюща досада. Бе отдаден изцяло на делото, делото и само делото. Опитът, практиката, резултатът бяха за него светая светих. Любимата му фраза бе:,,Днес свърших чудесна работа!"". Всъщност целият му свят се затваряше в...работата и резултата от нея. Всичко, което не носеше добри резултати, полза някаква, бе вън от неговия интерес.
Този път обаче той бе изправен пред една пренеприятна работа: поредният сексскандал, свързан с жена му. Верен на принципите си, той спокойно и хладнокръвно се зае да изясни нещата и да внесе ред, в настъпилата бъркотия, тъй като органически не понасяше скандалите:
- И какво сега, ,,отново повикана обич"" - иронично подхвърли той на тъкмящата се пред огледалото изгора - пак простотии, скандали, сърцераздирателни вопли...
- Скъпи, за какви простотии ми говориш, нещо не схващам - направи се тя на ударена.
- Ами, преди малко съседката ми проплака, че си забърсала мъжа й, сефте - допълни той с досада.
- Така ли, абсолютни глупости! Комшийката май нещо е обзета от параноя - отвърна нервно тя.
- Слушай скъпа, не ме разбирай погрешно! Личният ти живот не ме интересува...
- Ама, разбира се, нищо извън работата теб не те интересува! - прекъсна го жлъчно тя.
- Не, не ме разбра, както винаги! Имаш пълна свобода, прави, каквото желаеш, само да няма скандали и неразбории - доуточни той.
- Аха, спокойствието на моя човек е над всичко, нали така? Ако ще целият свят да се провали, но не и свещеното ти спокойствие! - продължаваше атаката тя.
- Е, сега пък ме изкара най-големият егоист на света! Приказки на търкалета! Просто обичам реда, дисциплината... и спокойствието, естествено - безпомощно се опитваше да й обясни той.
- Е да, ама на мен ми писна от твоята студенина, от твоята стриктност, порядъчност, точност, математичност...Писна ми, разбираш ли! Писна мииии...- прокънтя гласът й из целия дом.
Шумът и врявата разбудиха задрямалия в съседната стая. Той стана и още полусънен се насочи с бавни стъпки към мястото на ,,сражението"":
- Що за бъркотия си надробила пак, дъще? - строго смъмри Произволът Волята.
Последва гробно мълчание.
- Скъпи зетко - вежливо се обърна той към Разума, следвайки традицията:,,Чуждия - с погача, своя - с тояга"" - време е да сложиш всичко на мястото му.
- Ама, тате...- опита се да разясни Разумът, но Произволът своевременно го прекъсна:
- Няма ,,тате"", абе вие май забравихте правилата! - напомни авторитетно той.
Какви бяха правилата може би ще попитате вие, уважаеми читатели? Всъщност правилата бяха прости - просто тук нямаше правила.
Тя има всичко - вече й става скучно, няма какво да прави дори със свободата си (Имаш пълна свобода, прави, каквото желаеш, само да няма скандали и неразбории )!
Да наистина "просто тук нямаше правила"!
Поздрави, Ли!!!
Поздрави и на теб, аван!
Капризите трябва да са с размер;)
Съгласна съм, че говоренето на различни езици от страна на Разум и Воля, водят до много разминавания, но все пак, волята и разума много по-лесно могат да намерят "общ език", защото са комшии, така да се каже, в главата съжителстват;)Според мен, най-големите разминавания са, когато се породи разноречие между Разум и Сърце - е тогава вече няма оправия, няма и "среда"... битката е на живот и смърт:))
Аз неслучайно оприличих битката м/у Разума и Волята на семейна свада за по-голяма образност, но се радвам че ти я премести в ,,главата''.
Наистина битката м/у ума и сърцето е ,,на живот и смърт''. Обикновено вътре в главата побеждава умът, но вън от нея в повечето случаи победата на сърцето е гарантирана. При едната победа оглупяваш, но си щастлив/ за кратко/, при другата -поумняваш, но си нещастен/за по-дълго/. И тук вече ,,размерът'' решава нещата: ако дълго си бил нещастен, с радост ще си позволиш да ,,оглупееш''; ако пък ти е писнало да оглупяваш, най-сетне ще заложиш на ума.
Сложен лабиринт, а Сладурче! 10х за дълбокото ти ,,под-водно'' гмуркане! Умът ти действа като бръснач! Радвам се, че парчето на ,,Return to forever'' ти е харесало! Сметнах, че чудесно изразява драматизма на ,,битката''.
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!)
Гледам как в последно време яко на-твърд-ваш, значи сме на едно мнение! Малии, какви разум-ни разсъждения пръскаме: май все още не сме ,,оглупяли'' изцяло, поне в оная непоправима фаза!
Поздрави и на теб, Сладурче!
С теб винаги е приятно и inter-ess-но!
Поздрави!
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?