Прочетен: 6134 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2008 15:18
ВСТЪПИТЕЛНИ СЛОВА
Отдавна се канех да напиша нещо по-сериозно и задълбочено за любовта и все отлагах и отлагах, ограничавайки се с епизодични и фрагментарни коментари по темата. Защо отлагах, ще попитате? Защото изправен пред необятния хоризонт на любовта, не може да не те обземе усещането за предизвестен провал на всеки твой опит да осмислиш в цялост и дълбочина този универсален феномен. От друга страна, пред мен неминуемо се е изправяла и една друга сериозна преграда, захвърляща ме директно в абсурда: тази между знака и значението. Когато говорим, мислим, пишем за любовта, ние сме просто вън от темата. Можем да влезем вътре в нея било чрез съзерцанието, било чрез непосредственото й преживяване, това не е проблем. Проблемът е как влязъл веднъж в любовта да ,,излезеш"" от нея и да предадеш на другите чрез думи автентично преживените от теб чувства. Да отразява чувства чрез думите го може максимално добре поезията, но аз не съм поет. Още по-добрият вариант за комуникация, най-добрият, по мое мнение, ни предлага най-висшето изкуство - музиката, в качеството си на непосредствен израз на волята и чувствата, но за жалост не съм и музикант.
Е, пита се след всичко това: има ли смисъл да се опитваш да о-смислиш в цялост необятната любов, че и да изразиш чувствата си чрез думите? Отговорът е ясен и прост - няма абсолютно никакъв смисъл. Лошото е, че вечно неудовлетворената любов въобще не се интересува от тези непреодолими препятствия, а си настоява на своето и пита ли, пита: за своето неслучване, за своята мимолетност, за болката и радостта, която ни причинява, за своята същност и ценност, за безкрайните си интерпретации или най-общо казано - тя иска всичко за себе си. Като се има предвид, че любовта покрива огромна част от живота ни и че в определени случаи тя дори се явява битиен модус, да не търсим отговорите на всички тези въпроси би означавало да загърбим в една или друга степен своя собствен живот.
В този ред на мисли, повдигнатите от любовта въпроси следва да намерят своите възможни отговори. Ясно е като бял ден, че да се даде еднозначно определение на любовта е невъзможно. Невъзможно е и да се представят безкрайните й интерпретации. Онова, което е възможно е обаче, е да се разкрие нейната ,,природа"", нейното битие. Да разкрием битието на любовта означава да потърсим отговор на следните два ключови въпроса: какво е любовта като същност и как се проявява тя основно като съществуване. Отговорите на тези два въпроса пък ще ни помогне да очертаем битийната структура на любовта. Бидейки наясно със структурата на последната, ние ще пресечем всевъзможните й опити за ,,изплъзване"" и ,,скриване"" в нейните безкрайни интерпретации. Така, напр., ако затворим разглеждането на любовта само в рамките на копнежа и духовното, като цяло, тя, образно казано, непременно ще ни ,,издигне"" като контрааргумент страстта и тялото и ще разбие на пух и прах нашите представи за нея.
Може би чрез гореизложеното косвено мотивирах и избора си при анализа на любовта не в полза на психолигията, нито в полза на химията, примерно, а тъкмо по посока на онтологията, която единствена би могла да ни представи нейната сложна, двойнствена структура. Изборът ми крие и известна символика: най-приляга на ,,любовта към мисълта""/ в частност, онтологията/ да ни ,,представи"" своята посестрима - ,,любовта към пола""/ сексуалната любов/.
ОНТОСТРУКТУРА НА ЛЮБОВТА
ЛЮБОВТА КАТО СЪЩНОСТ
И така, какво е любовта? Самото й име / прсл.,любой: всеки/ ни отвежда към универсума, чието значение би могло да се определи като ,,всичкост"". Тя, както знаем, започва от някаква неволна, случайна, непосредствена симпатия: Той Я съзира случайно и в него се поражда симпатията. Чувството е приятно, а приятните неща искат повторение. Тук вече се намесва осъзнатата вече воля: Той желае да Я срещне отново, да Я заговори, да Я докосне. Постепенно Той се улавя, че все по-често започва да мисли за Нея и в него се ражда желанието за Нейното присъствие. Желанието за присъствие на любимото същество е ясен знак, че влюбването е вече факт. Оттук нататък Тя започва да ,,присъства"", макар и идеално, все по-осезаемо заемайки все по-големи и големи пространства на мисълта му, до момента, в който Той доизгражда окончателно в съзнанието си един прекрасен виртуален свят на съ-в-мест-ността, чийто единствени о-бит-атели са само Той и Тя.Покорила вътрешния му свят, тя се прехвърля и в света вън от него: Той започва да я припознава с музиката, която слуша, с филма, който гледа, с книгата, която чете, за да стигне накрая до известното ни ,,Тя е всичко за мен!""
Тъкмо в тази воля за о-всичко-стяване на желаното от теб същество, на припознаването му с Всичко-то, се корени същинската любов или любовта като същност. Именно тук, в съзнанието, същинската любов придобива висша ценност и неслучайно Ф. Брентано я определя като интенционален акт от висш порядък, защото чрез нея Той и Тя биват конституирани като полове и личности едновременно. Желаейки Я, Той се утвърждава като мъж, желаейки Го, тя пък се утвърждава като жена. Те се утвърждават и като личности, доколкото всеки от тях се самоорганизира, за да даде максимума от себе си. Чрез същинската любов аз-ът постига висша степен на самоидентичност като това, което той е.
Междувременно Тя обаче ,,присъства"" само идеално в съзнанието му. В този ред на мисли, волята за о-всичко-стяване Го тласка към желанието му и за реалното Й присъствие, за реален контакт с Нея. Иначе казано, о-същност-тената вече в съзнанието му любов желае и о-съществ-яването си в действителността. Оттук насетне любовта напуска пределите на съзнанието и излиза навън в действителността. Редом с това, същинската статична любов се превръща вече в действителна ек-статична любов.
Следва
28.10.2008 14:56
28.10.2008 14:58
Жива и здрава!
Благодаря!
,,Изкуството да обичаш'' - великолепна книга, както и авторът, като цяло. В нея авторът осъществява пълна дисекция на любовта в различните й форми - от любовта-изкуство до майчината любов и алтруизма въобще. Напълно споделям тезата му за отговорността и грижата в отношението ни спрямо любимото същество, за сметка на егоизма и желанието да притежаваш последното. То по принцип ,,имането'' си му е болна тема! Да зачиташ свободата на другия - какво по-хубаво от това!
Благодаря ти за интересната препратка към Е.Фром!
Прегръдки!
Засягаш един много важен проблем: за достъпността на изказа. Днес е много модерно да се пише в нета ,,сложно'',,неразбираемо'', с куп латиници, за които трябва да приготвиш речник, с едничката цел да демонстрираш интелект, начетеност и в същото време се забравя връзката с читателя. Моята цел, както чудесно си схванала, е точно скъсяването на дистанцията с читателя и ще работя тъкмо в тази посока - да представям ,,сложните'' неща в максимално достъпен вид.
Прегръдки и от мен!
Но веднъж случили се нещата, след време може да се анализират, с цел прогрес. Не експериментирам с хората и техните чувства.
Надявам се, ясна съм?
Ясен ли съм?
2. TeodorDetchev:сериозно възпитание,впечатляващ интелект,завидни познания в политологията
3. Любим линк
4. И умно, и русо!
5. Още един фен на Шестов
6. Философските опити на Елза
7. Интересно!
8. Най-после си намери мястото!
9. И той харесва Бош
10. Oтново за Бош
11. Находки
12. Интересна дискусия
13. Много ценна тетрадка
14. Странният автобус
15. poetry
16. Моя снимка, харесана от Новините.бг
17. Интервю
18. Ценен подарък
19. Интересна книга, интересен прочит
20. Монитор за ,,Баналността на злото''
21. За национализма
22. Един оригинален поглед върху същността
23. Нивата със...същности!
24. Мое интервю в местния всекидневник ,,Нов живот''
25. Интервю в ,,Литературен свят''
26. Интервю в ,,Нов живот''
27. Днешната ,,демокрация''..., интервю
28. Време за философия
29. Още за Хана Аренд
30. Какво четеш?